Жив скелет

Емиграцията в България не е ново явление. В началото на Прехода вълни от българи тръгнаха да търсят по-добър живот, да видят така мечтания Запад и да осъществят мечтите си. Част от тях успяха и вероятно легендите, които се носят за успелите българи на запад, подтикват все още бедните българи да опитат късмета си зад граница. От началото на  2011 година обаче станахме свидетели на тревожна тенденция – някои от заминалите гастарбайтери се връщат като скелети.

Първият т.нар. „човек скелет”, който бе върнат в България от Гърция, е 34-годишният Кадир Мехмед. Той е родом от с. Голяма вода, област Разград. Заминава за Гърция, за да работи като земеделски работник. От разказите му става ясно, че е бил държан без храна и малтретиран от работодателите си в южната ни съседка. Още трима българи са били изтезавани с него, но  успели да избягат. Кадир избягал последен и ходел пеша, докато не паднал в несвяст. Човекът-скелет бил открит в изключително безпомощно състояние около гръцкият град Драма. Настанен е в гръцка болница в Кавала. Лекарите там му поставили диагноза „недохранване”. Предават го на българските лекари с хлътнал гръден кош, изпито лице и крайници само от „кожа и кости”. В Гърция за около четири месеца той е загубва 30 килограма от телесното си тегло. Лекуващият лекар от болницата в Благоевград д-р Димитър Недин казва: ,,Такъв гръден кош съм виждал само в учебник…“
В продължение на месеци Кадир е лекуван и настанен в социален дом. След като състоянието му е стабилизирано Кадир Мехмед се прибира в родното си село и не желае никога повече да се връща в Гърция.



На 4 май тази година, Гърция връща още един човек-скелет. Името му е Коста Спиров - на 55 години от град Котел. Когато го приемат в гръцка болница, той тежи 50 килограма. Хоспитализиран е заради счупена тазобедрена става на десния крак. Спиров заминава, за да работи като овчар.

Аналогичен е случаят с Йордан Йорданов от Сливен, който е върнат в страната ни на 21 май от Солун. Влошеното му физическо състояние налага лечение с месеци и съседите ни отказват да обгрижват здравно неосигурения българин дълго време.

Следващият в черния списък с наши скелети е Александър Батинов (61г.)  от София. Когато заминава за Гърция тежи 86 килограма. Връща се с половината от телесната си маса. У нас го настаняват в болница с гангрена на двата крака, преди това в гръцката болница ампутират един от пръстите му.

Робовладелството явно се приема добре в/от България, щом и до момента не е потърсена каквато и да е отговорност от гръцките власти за тези случаи. Въпреки немалкото случаи на жестоко и нехуманно отношение от страна на гръцки работодатели към български гастарбайтери, напливът от желаещи да емигрират и заработват в южната ни съседка не намалява. Хората все още предпочитат да бъдат анонимни работници с анонимни доходи и анонимни права, вместо да опитат да оцелеят в родината си.

Безспорно можем да виним алчността на южните ни съседи, да ги наричаме робовладелци, да сипем упреци относно хуманността на лекарите им и безхаберието им. Но преди това трябва да си отговорим поне на няколко въпроса, които биха описали народопсихологията ни:

* Къде са семействата и приятелите на невидимите БГ скелети? Защо никой не ги е потърсил преди да стане твърде късно?
*Как изчезваш като личност след като преминеш границата и никой вече не се интересува колко тежиш, ако сметката ти в Western Union e пълна?
*Защо можеш да строиш чуждия рай, но не и да опиташ да се бориш в своя собствен?

*Защо държавата ни не потърси отговорност и обезщетение за своите граждани-скелети???