ЛУНАта СПИ Изгряващите претенции на залязващите бг звезди

„Много са ме искали,  с много съм била...
В клетка не заключвай ти моята душа...
„Извади парите, чиче, аз съм палаво момиче.
Знам, че искаш ти със мене да се любиш дълго време...”
„Искам го, мъжо, искам го!
Искам го, мъжо, стискам го...”

Всеки българин, роден след 1988 година, със сигурност е чувал тези песни поне веднъж в живота си. Това са хитове от зората на поп фолка, когато на мода бяха гръцките кавъри, клиповете бяха пълни със сватбарски ефекти, бретоните на певиците бяха силно тупирани, а идолът беше Лепа Брена. Хората криеха и тайно слушаха „мазните, поп-текезесарски ритми”*.

Днес чалгата е индустрия. Изпълнителките ъпгрейднаха външния си вид, вдигнаха хонорарите и започнаха да предявяват безумни претенции преди да приемат покана за интервю. Вече не подражават на сръбските си колежки, предпочитат да копират холивудските звезди и да поставят условия на журналистите. Водят със себе си армия от гримьори и стилисти, трябва да бъдат снимани само и единствено от страната на „хубавия” им профил. Преди изобщо да се стигне до интервю журналистът води „ожесточени” преговори с пиарите на звездата (в България вече е модерно и пр-ите да имат пр-и).

Луна Йорданов Йорданова (преди Възродителния процес малкото й име е било Лухче)  е една от пионерките в бранша. В края на деветдесетте тя нашумя със заглавията „Искам го, стискам го”, „Али Баба” и „Извади парите, чиче”. Може да се каже, че певицата вече е излязла в пенсия, защото не записва нови песни. Казва, че се е отказала, защото не харесва какво се случва в поп фолк музиката в последно време. Шуменската дива признава: „Аз съм едно обикновено момиче от бедно семейство и от малък град. Гордея се с това. Имала съм моменти, когато не е имало какво да ям”. Това минало не й пречи обаче с охота да разказва за зимите, които напоследък прекарва в Австралия, защото студът в България не й понася вече. През лятото пък предпочита Ел Ей и отсяда в къщата на гаджето си, която струва 5 милиона долара.

Стандартът й на живот се е вдигнал, а носът и се е вирнал.

Поканата ми за интервю към Луна Йорданова „виси“ в ангажираната й програма вече почти година. Много е заета, казва. С какво ли е пълен графикът на пенсионираната фолк звезда – няма концерти, но и време няма. Е, поне вдига телефона след 14 часа, за да предяви претенциите си! За да бъде удостоен с интервю, журналистът трябва да премине през деветте кръга на ада, мъчейки се да продължи да е възпитан и любезен.

ПРЕТЕНЦИИТЕ:

Първо, снимките, които ще бъдат използвани, трябва да са одобрени от певицата.

Второ, трябва да се пусне неин клип, отново одобрен.

Трето, разговорът не бива да бъде кратък, защото за 15-20 минутно участие Луна няма да успее да каже всичко, което й е на душата.

Четвърто, всички въпроси трябва да са предварително изпратени и да се внимава с реда, в който се задават.

Ако интервюто е в телевизионно предаване има и пето условие – столът, на който ще седне госпожа Йорданова да е специален. Не може да е този, на който сядат всички гости. Ако телевизията не може да й го осигури, тя сама ще донесе един „трон“, изработен по поръчка. „Това не е каприз, не е прищявка, не ме разбирайте грешно. Имам си причина.“  Бих разбрала желанието й, само ако жената страда от хемороиди, но понеже тя е българска звезда, не е възможно да я споходи такова срамно злощастие.

... И изискванията продължават - до безкрай, но до фиксиране на конкретна дата за гостуване никога не се стига. Журналистът се върти в порочния кръг на ретро фолк звездите, където прищевките се наричат „професионализъм”. Върти се на пета с диктофон в ръка и се пита как песента „Искам го, стискам го“ се превърна в единствения наличен български шоубизнес и къде изчезнаха звездите ни, че Луната си повярва толкова...

 

Очаквайте продължение! Никоя звездна претенция не е застрахована от публикуване в lentata.com