Карл и Джордж

Беше петък вечер, прекрасно – беше петък вечер! Беше много особена петък вечер.
На концерта на Джордж Майкъл в София, без особен повод, Карл се замисли за Мик Джагър. Джордж пееше превъзходно, шоуто беше велико, но Карл нещо се разсея, пиеше му се чиста водка, а водка нямаше – организаторите предлагаха само бира и не до там добре уредени тоалетни..
Карл избра тоалетните. Каза го на приятелката си, беше я поканил на концерта. Каза й, че отива до тоалетна и ако иска да го придружи, за да не се търсят после, всичко става, хората по такива места се губят и т.н. . Приятелката на Карл се съгласи. Тръгнаха .
Джордж започна да пее FREEDOM, Карл и приятелката му се провираха между хората на път към тоалетните. Имаше много хора, защото беше петък вечер и Джордж Майкъл пееше на живо.
Но Карл си мислеше за Мик Джагър... Той се бе срещал с Мик. Преди около две години. Тогава Карл, който освен известен писател бе и корпоративен адвокат, се намираше в Италия. Работеше за Чезаре Малатеста - дук на Перуджа и маркиз на Тречента. Дукът остана много доволен от Карл. Покрай другото му подари концерт на Ролиг Стоунс, а след концерта заведе Карл на частно парти в една от великолепните си вили в Тречента. Тогава също беше петък вечер.
В Тречента беше жестоко, мислеше си Карл, докато се провираше към тоалетните. Помнеше много малко от партито. Пи много испански коняк. Пуши хашиш. Наблъска се с огромно количество (фигуративно казано) витамини. По едно време обяви, че ще плюе на адвокатурата и писателството. Стига Бог да му гарантира, че животът ще протече пред чаша двоен ДЖАК ДАНИЪЛС между две манекенки. Всички много се смях.
Почти стигнаха до тоалетните, когато Карл си спомни още нещо, случило се докато траеше италианската афера. Тогава на партито във вилата се бяха появили Ролиг Стоунс. Самите те! От плът и кръв. Дукът ги бе поканил на чаша след концерта. Те бяха дошли. Карл бе шашнат! Спомни си, че моментално се бе приближил към Мик Джагър. Бе го поздравил, бе му казал колко много му се възхищава. Мик беше благодарил. А след това Карл извърши нещо, което, при други обстоятелства не би извършил за нищо на света. Още веднъж повтори колко много се възхищава на Мик и да не би Мик да си въобрази, че Карл говори на вятъра, му предложи да му направи свирка в тоалетнат.
Мик Джагър нито се засегна, нито се шокира. Той обясни на Карл, че за двадесет и първи път в живота си получава такова предложение и че за него е чест, но ще се наложи да откаже поканата, така бил правил и при предишните двадесет пъти. Надявал се Карл да не се засегне... Карл благодари.
А Джордж вече почти не се чуваше, вече бяха стигнали заветните тоалетни. Карл бе човек, който не си правеше илюзии, картината не го изненада. В тоалетната имаше само две кабини. За дами и за господа. И пред двете се виеха километрични опашки. Карл се нареди на своята опашка, приятелката му се нареди на нейната. Зачакаха реда си. Карл продължаваше да си мисли за Миг Джагър. Между другото забеляза, че пред него на опашката е Графа - местна поп звезда. Това необосновано го подразни. Карл беше известен писател, но известността на писателя, разбира се, не можеше да се мери с известността на която и да е поп звезда, нали така?
Та Карл се подразни, но това не беше всичко. С изключително добре развитата си писателска интуиция, Карл усети, че имат да се случват още едно или много още други неприятни неща днес.
И се започна. Загледан в гърба на Графа, който бе на опашката пред него, Карл чу:
„Извинете...”
Погледна. Някакво противно андрогинно типче, облечено в бледорозов лен от глава до пети.
„Извинете...” – отново повтори типчето.
„Да? Какво има?” – каза студено Карл.
Типчето притеснено запристъпва от крак на крак със скъпите си мокасинки. Противно кършеше длани, сумтеше.
„Да? Какво има?” – каза студено Карл. Защо се случва всичко това, мислеше си? Не могат ли да го оставят на мира? На воля да си чака реда, за да пикае и да си блъска главата, защо тогава в Тречента постъпи така? Мик Джагър...
„Извинете...”
„Да? Какво има?”
„Как да ви кажа... Накъсо – имате ли нещо против да ми направите една свирка? Извинете...”
Карл не можа да повярва на ушите си. Стрелна хладно и злобно типчето и процеди тихо и твърдо:
„Махай се от тука бе, психопат!”
Kогато чу това, типчето посърна. Изгледа Карл с НЕОДОБРЕНИЕ и дори погнуса, повдигна рамене, завъртя се на пети и заразглежда опашката на дамите. Карл не можа да повярва.След като огледа опашката от дами, типчето се насочи точно към приятелката на Карл. Приближи се към нея и дискретно и прошепна нещо. Приятелката на Карл погледна, примигна щастливо и разбиращо и каза:
„Да, разбира се! Никакъв проблем...” – Карл не вярваше нито на очите си, нито на ушите си. На всичко отгоре видя как типчето пъха дискретно нещо в ръката на приятелката му, която още веднъж, за да не се усъмни никой, казва:
„Да, разбира се! Никакъв проблем...”
Карл бе изумен. А типчето се отправи към Графа. Прошепна му нещо, а Графа сякаш само това бе чакал. Погледна ведро типчето и каза:
„Ама разбира се! Никакъв проблем...
Карл вече не знаеше какво да мисли. А типчето... Типчето прегърна Графа, а приятелката на Карл им направи снимка.
Тогава Карл разбра какво е направил... Беше петък вечер. Нямаше значение.