Петък вечер

Петък вечер
13-04-2012г.
90
---

В края на работния ден раздадоха пликовете. Всички се усмихнаха, освен това беше петък. Офисът започна радостно да се разотива. Довиждане, казваше всеки на всеки, приятен уикенд. Смъртта – по принцип бавна – в петък става още по-бавна, казах си. Но, от друга страна, дай на човекът плик с малко надежда, а после го убий – той ще умре с усмивка.
Долу на паркинга всеки от нас яхна своята веспа. После всеки помаха весело на другите и един по един всички заизчезваха във вечерното веспа-задръстване. Преместих парите от плика в портфейла си и се качих на моето моторче. Беше средата на април времето беше хубаво, очертаваше една прекрасна вечер и, надявах се, интересна нощ.
В интерес на истината, не карах бавно, защото бързах. Бях поканен на рожден ден на момиче, което не познавах. Приятелите ми казаха, че била страхотна и на 19. Щяло да стане жесток купон и да съм минел да купя някакъв подарък, ама така по-идиотски, защото те мислили, мисли и малко преди да се откажат си спомнили за мен – когато станело дума за някой, който да измисли възможно най-идиотските подаръци, аз съм бил точният човек. Благодаря, бях казал аз, с една малко крива усмивка – приятелите обаче не я видяха защото разговорът се водеше по телефона.
Тогава видях полицаят. Той вдигна палката си, направи знак да отбия и да спра. Направих го. Полицаят се приближи.
„Бързаме много, а?” – каза той.
„Да.” – делово се съгласих аз.
„ И защо така?”
„Защото ми е спукана задната гума.”
„Какво от това?”
„Ами така, като карам по-бързо пестя въздуха, гумата няма време да спадне и...”
„Логично!” - зарадва се полицаят.
„Нали? – зарадвах се и аз.
„Да. А сега иди при колегата в колата да ти напише едно актче”
„Не искам.” – казах аз.
„Какво?” – намръщи се полицаят.
„Не, че не искам да отида при колегата ви, не искам актче.” – поясних аз и после продължих с обичайната за такива случаи фраза:
„Става ли да измислим нещо?”
Полицаят се намръщи и замълча. После каза:
„Иди при колегата. Питай него.”
Качих веспата на стойка. Запътих се към полицейската кола. Приближавайки видях приветливото лице на другият полицай. Направи ми знак да вляза в колата. Той беше зад волана, седнах до него. Усмихна ми се още по-радушно, после излезе от колата и се приближи до колегата си. Обърнаха се с гръб към мен. Личеше, че разговарят. Изглеждаха делови.
Извадих банкнота от 50 и я сложих на седалката на шофьора. Излязох от колата и се приближих до полицаите. Казах им, че съм си помислил. Този с радушната усмивка се качи в колата, помота се, върна се каза, че всичко е ОК. Да съм си ходел по живо по здраво и повече да не съм правел така. Обещах, че няма. Но не тръгвах.
„Проблем ли има?” – попита ме този от двамата, който не се усмихваше.
„Всъщност – не.” – казах аз.
„Ами?” – повдигна вежди полицаят.
Тогава го направих, отдавна мечтаех. Казах дискретно, че съм си помислил като за 50. 50 – ни повече, ни по-малко – това е толкова естествено. Но това са ми последните 50. А днес приятелката ми, за която смятам да се оженя, има рожден ден. Харесала си е някаква женска тъпотия, която струва точно 30. Та, не биха ли били така любезни господа полицаите, да ми върнат 30. Да не разочаровам момичето...
„Чакай малко!” – нареди навъсеният полицай и се запъти към полицейската кола. Запалих цигара, зачаках.
Той се върна. Огледа се. Даде ми 30. Благодарих, качих се на веспата и подкарах. Нещо не бях доволен. Враните се събираха, залязващото слънце кървеше.
Обзет от тъпи мисли карах и се оглеждах. Не бях забравил, трябваше да купя идиотски подарък за рождения ден на 19 годишно момиче, което не познавах.
Тогава забелязах табелата. Това е, казах си. Спрях веспата, слязох от и влязох в магазина.
Ето я продавачката - тлъста курва с розова перука. Усмихна се и поздрави. Попитах колко струват най-евтините вибратори. Тя ми каза, че стрували 30. Изругах, извиних се и я помолих да ми покаже. Донесе един артикул. Беше розов. Показа ми откъде се слагат батериите, започна да щрака копчетата и да ми обяснява, че изборът ми бил перфектен, тя самата имала цели 6 такива в дома си, била много доволна, джаджата ставала и за анален секс, била перфектна за анален секс, дали не съм искал да ми подари и туба лубрикант с обезболяващи функции...
Аз мрачно отказах тубата с обезболяващ лубрикант. Платих и помолих да ми опаковат пакетчето с вибратора като за подарък. След няколко минути излязох от магазина с розовата табела. Огледах хартиената чантичка. Беше розова и с червени сърчица. О, приятели мои, помислих си... Качих се на веспата, беше се стъмнило съвсем и аз отпраших бясно в нощта.
Тогава ОТНОВО видях полицаите. Навъсеният вдигна палката и направи знак да отбия и да спра.
„Не е истина! Какво съм направил сега!” – изкрещях аз.
Той спокойно почука с палката по фара на веспата и каза:
„Фара... Забравил си да го включиш.”
„По дяволите...” – умърлуших се аз.
„Купи ли подаръка?” – заинтересува се полицаят.
„Да.” – казах.
Той се усмихна.
„Хайде тръгвай, ще изпуснеш рожденият ден!” – каза
„Благодаря.” – казах.
Запалих фара и веспата. После бутнах шибания розов плик на червени сърчица в ръцете на полицая и преди да тръгна казах бодро:
„Ето! За жена ви. Благодаря още веднъж!”

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.