I am just a gigolo* или Не правете това у дома си!

Залезът на слънцето огнен и красив е,
а човек – нещастен е, докато жив е,
случва се, понякога, да бъде гениален,
но тогава за околните е нереален.                                                                                                                                            

Това е лириката на едно момче, открило, че единственото нещо, което го прави щастлив е неговата „гениалност”. А това е интернет обявата на същото момче:

 „Духам си сам и свършвам където поискаш. Предлагам още Не/Стандартен секс и френска на платежоспособни жени, мъже, семейства. Услугите са на твой терен. Заплаща се предварително.”



С недоверие влизам във връзка с 27-годишният Ники, който смело твърди, че е способен да практикува  автофелацио. За да ме убеди, той казва, че е лесно за човек, който е пластичен в кръста и спортува от години. От скоро ходи на фитнес, но е фен на йогата. Това обяснява нещата, вече му вярвам. Момчето, обаче, има едно притеснение – новобранец е и не знае дали ще успее да изкара пари от „тая работа”. Иначе има опит, но като „ескорт”. Работил е две години в сферата на доставянето на удоволствия. Спи и с мъже, само ако е сигурен, че са си направили клизма преди това, и никога не влиза в ролята на пасивен. Бил е с над 50 жени, отдавна е спрял да ги брои. Изкарва по 100-150 лева на сеанс, но парите започват да не стигат и решава да разнообрази „програмата”. Съвсем случайно открива, че освен да прави другите щастливи, може да ощастливява и сам себе си. За акробатното си шоуто Ники иска по 500 лева.

На въпроса „За какво мислиш, докато го правиш?” получавам тривиален отговор: „Гледам порно. Еротика по-скоро.” Очаквах по-богато въображение от него... „А приятелката ти как реагира? Показвал ли си й как трябва  да го прави, за да ти е хубаво?” - „Нямам приятелка. Затова се захванах с ескорта. Ако имах човек до себе си, щях да съм му верен.”

Оказва се, че големият мачо е нежна душа. Той започва да ми разказва как мечтае за връзка и голяма любов... Идеално влиза в клишето а жиголото, което просто търси жената на живота си и междувременно припечелва някой друг лев по приятен начин. Точно поради тази причина има изискване към клиентките - да са под 35 години, за да са годни за създаване на семейство и деца. Мечтата му почти се сбъдва. Ники успява да завърже краткотрайни връзки с две от клиентките си. „Спирах да работя, когато бях с тях. Не съм някой неверник. След като се разделихме пак започвах, защото трябва да се издържам все пак.”  Големият любовник със свръхестествени способности ми обяснява, че се е принудил да проституира заради мястото и времето, в което живее. В годините на Прехода семейството му не е било съвсем стабилно. Бащата изчезва без обяснение, майката работи много, за да отгледа него и брат му. Днес Ники лъже близките си, че е шеф в квартален склад, а в същото време проституира, за да бъде независим. Освен за истинско семейство, каквото никога не е имал, той мечтае да стане художник. „Изкуството ми е слабост, преди пишех стихове. Все си мисля да събера пари, за да издам стихосбирка, но все не мога да заделя. После открих, че рисуването ми се получава повече. Пробвах да бачкам като интериорен дизайнер, но нямам диплома и не се задържах. Не ме е яд, не се изкарват много пари от тази работа.”

В това се превръщат мечтите. Ники е някъде между акробатичния секс срещу заплащане и изкуството. Сценарият на живота му напомня филма „Хубава жена”, но ролите са разменени. Досущ като героинята на Джулия Робъртс и Ники смята проституцията за временна професия, от която обаче на този етап не може да се отксубне.

Той продължава да чака своята богата принцеса на бял... мерцедес. Междувременно пише и стихове. След което отива при следващата клиентка, готова да плати за ласките му, с надежда там да срещне любовта. Иначе Ники е обикновено жиголо, от останалите го отличава само една свръхчовешка способност. Способността да си достави огромно удоволствие сам. Удоволствие, което нито една принцеса досега не е успяла да му даде.