Брюкселски потайности или секс по време на криза

В европейската ни столица Брюксел освен Европарламент, евросгради и еврочиновници човек може да се натъкне и на далеч по-интересни места и хора. В самия център на града има една улица, която никога не спи. Това е улицата с витрините. Стъклени витрини, зад които чакат наши български момичета. Чакат клиенти.

Отидохме там, след като получихме информация, че 90% от проститутките на улица Д'Арскот са българки. Целта - да си намерим работа зад витрина. И успяхме.
В момента, в който се обърнеш към някого на тази улица, той отзивчиво те пренасочва. Така попаднахме на мадам Вера. Тя е българка на около 60 години. Професията си нарича "мадамка". Основна дейност на брюкселските мадамки е да набират момичета за витрини, да им ги отдават под наем и да се грижат за сигурността им. Иначе казано - рентиерки на бардаци.

Евробардаците доста се различават от традиционните представи за публичен дом - отвън те приличат на магазини, стоката, която се търгува в тях, обаче са жени. Млади, бели, хубави и почти голи български момичета стоят зад стъклата и позират на потенциалните си клиенти. Те са по бельо, всяка си има някакъв номер, с който "привиква" клиентите си - някои ядат банани, други танцуват еротично, трети показват неприлични жестове и прочее разнообразие от пера, пайети, високи токове и женска плът.

Обиколката ни продължава с мадам Вера, която услужливо ни предлага помощта си, понеже в нейния "бар" няма свободни работни места тя решава, че ще ни заведе при други мадамки, на които да ни "даде". Офертата за работа, която получихме, звучи така: можем да започнем веднага. Работи се от шест сутринта до шест вечерта (когато си нова). За 12-часовата смяна дължим "фикс" (означава "наем") от 250 евро на ден. Клиентите биват обслужвани в помещение зад витрината, където със завески са отделени няколко местенца за секс, малко по-големи от пробна в магазин, обзаведени с кушетка. Тарифите са: 10 минути секс срещу 40 евро, 15 минути - 50 евро, половин час - 100 евро, и т.н... Презервативи, мокри кърпички, бельо и сценични костюми трябва да си набавяме сами. Ако клиентът пие шампанско, делим печалбата с бара 50 на 50. Имаме право на максимум два почивни дни в месеца. По свое усмотрение можем да работим по-малко от 12 часа дневно - за мадамката е важно само да си получи фикса от 250 евро.

Тази информация може да разбирате като много добро предложение за работа. Ако сте млада и симпатична - няма да ви върнат. Примамливата част от офертата идва, когато направим груба сметка на европарите, които може да се заработят от най-древната професия в Брюксел. Питахме на няколко места с по колко са си тръгнали момичетата днес - средната сума е около 600 евро, след като са си платили фикса. 600 евро по 28 дни в прави 16 800 евро месечно. Пари, равни, че и повече от заплатите на евродепутатите ни в Брюксел. Освен това професията проститутка е напълно легална в Белгия, забранено е само сводничеството.

От обратната страна на монетата е стряскащата калкулация - за да заработиш 16 800 евро, трябва да правиш секс максимум 420 пъти за месец или минимум 168 по високите тарифи. Това е простата брюкселска аритметика. Но както и да го смятам, не се сещам за пропфесия, от която обикновените млади момичета в България могат да изкарват толкова. Затова и не упреквам онези, които са там. Те работят това, докато могат, близките им у нас не знаят с какво се занимават. Момичетата се крият - не дават да бъдат снимани дори с телефон през витрината, измислят си имена и пазят самоличността си. И така някой ден умните се прибират вкъщи - горди и богати, с добре измислена легенда за успешната емиграция и със задоволителна банкова сметка.

Ние трябваше да започнем работа на следващия ден. Такова беше предложението. Но, както каза мадамката, която искаше да ни наеме: "не всяко момиче става за тази работа. Трябва да си амбициозна". На нас амбиция явно не ни достигна, защото си тръгнахме. Добавяме, че за да станеш момиче на витрина не трябва да имаш и сценична треска, нито много скрупули.