Евтаназия на честта

Някои хора нямат право дори да бъдат погребани. От два месеца тялото на Ваня Георгиева се намира в моргата на варненската болница "Св. Марина". Тя няма близки - пари за нейното погребение също няма. И понеже човек заслужава поне да бъде заровен, независимо какъв е бил животът му, екипът на "Директно: Карбовски" реши да поеме разходите по погребението. Уви, от прокуратурата не разрешават. Вече 2 месеца разследват. А Ваня чака - да заспи под земята. Макар, за да е истинска трагедията й, да няма право на опело и християнско погребение, защото сама е сложила край на живота си.

Ваня изгря на 7 септември 2011 г., когато bTV разказа покъртителната й история - на самотна тежко болна жена, която отдавна не вижда смисъл в живота си и моли за евтаназия. Ваня Георгиева живееше сама, без близки и без средства за лекарства. В рамките на 2 г. бе загубила всичките си роднини. Първо родителите си. А после - единствената си дъщеря. Която, вследствие на травма след тежка катастрофа се беси - едва 17-годишна. След 8-месечна борба за живота на детето и след упреците на свекървата на Ваня, един ден Георгиева намира бележка от дъщеря си, на която пише: "За да не ти тежа, мамо".

След загубата на най-близките й Ваня се предава на болестите. Беше болна от всичко, за което човек може да се досети - остеопороза, синдром на Рейно, лупус и така - до безкрай... На 18 август 2011 г. дори е призната за 100% инвалид. За да си купува хапчетата, Ваня продава жилището си. Пенсията й е едва 170 лв., а лекарствата гълтат най-малко 200 лв. Ваня е абсолютно безпомощна и става лесна плячка за мошеника Красен, който успява да й измъкне и малкото останали от продажбата на апартамента пари. След като отмъква средствата на полуживата Ваня, Красен започва да я бие, да я тормози и да я насилва сексуално. В полицията не й обръщат внимание и постоянно я карат да "изчака" развитието по случая. Когато жената потресена им споделя, че е на две патерици и не може да се движи сама, й отвръщат да не изпада в истерия. "Безполезна, самотна и обречена" - това казва Ваня за себе си в първото писмо до екипа на Мартин Карбовски. Постепенно мисълта да сложи край на живота си става все по-логична. Стига се до там, че тя да сама пожелава смъртта. Малкото приятели, които има, многократно я убеждават, че може и да намери друг изход. Но самотата и невъзможността да живее нормално взимат превес. Смъртта се превръща в единственото достойно спасение от живота. Ваня не тъгуваше за изгубените си вещи и изгубения си дом, единственото, което наистина смазваше достойнството и психиката й, беше невъзможността да ходи и да се бори, да погледне през прозореца, да протегне ръце и да прегърне някого. Ваня беше изгубила всичко. Единственото, което й беше останало, беше достойнството. Нещото, което я счупи, беше отнемането му. В последните си дни Ваня загуби и честта. След излъчения репортаж за нея се появиха куп сигнали, че Ваня е измамничка. И от мъченица се превърна в престъпница. Медиите побързаха да разкажат потресаваща трагедия, която впоследствие превърнаха в екшън. Инвалидът Ваня се превърна в умела лъжкиня, болките й - в добра симулация. Оказа се, че Ваня има регистрация в полицията за изготвяне на фалшиви документи. Според психолозите на МВР тя е "алчен, хитър и комбинативен измамник". Варненската районна прокуратура е работила по четири преписки и три дела, свързани с Ваня Георгиева. Едно от тези дела дори е приключило с присъда - 3 г. условно с 5 г. изпитателен срок. Георгиева, от своя страна, твърди, че е станала жертва на несправедлив адвокат и подкупен нотаруис. Жалбите и делата, показани по телевизията, дори поставиха под съмнение сериозността на заболяванията на Ваня Георгиева... И... тя се самоуби. Нагълта се с хапчета. Сънотворни. Самоевтаназира се, както е модерно да се казва напоследък. Да се питаме имаше ли право Ваня да умре достойно, вече е малко късно. Според големите телевизии тази жена се оказа "лош човек", същият лош човек обаче отказваше всякаква материална помощ от екипа на Карбовски, живееше на квартира, която едва плащаше и единственото, за което си позволяваше да моли, беше смърт или лекарства. Тогава тя нямаше воля и сили да посегне на живота си. Тогава тя разказваше историята си и преглъщаше трудно, но в нея въпреки всичко още живееше честта. В момента, в който я замести със срам, Ваня се отказа. Нямаше как смъртта да е по-лоша от живота й. Днес историята на Ваня е медийно забравена. След Ваня остана само един въпрос: още колко дни тялото на покойницата трябва да се съхранява във варненската морга и още колко време ще е необходимо, за да получи тя онова, което дори най-големите престъпници заслужават?