ОТВОРЕНО ПИСМО ЗА ХАЛИТЕ

01-08-2021г.

143

Гост-автор

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми колеги, съмишленици, общественици и политици, Поради зараждащия се интерес към проблемите на опазването на Централните хали в София, във връзка с инвестиционното намерение на КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД & КО КД, бихме желали да Ви информираме за становището на авторските колективи, реализирали последната реконструкция и адаптация на сградата през 2000 г. и разработили проект в идейна фаза, по договор от 2020 г. с търговската верига. Това наше решение е продиктувано от Вашия интерес и принципните въпроси, които казусът предизвиква в професионалния живот на българските архитекти и отношението на институциите по темата.

В тази връзка бихме желали да припомним, че става въпрос за

РАДИКАЛНА намеса в недвижима културна ценност с категория „национално значение“, обогатена със съвременен културен пласт.

Проектът и реализацията, интегрирала културните пластове от различни епохи в съвременното социо-културно пространство, са отличени с три престижни професионални награди, а именно:

- Втора награда на САБ в Националния преглед на българската

архитектура 1998-2001г.;

- Награда на Столична община за ярък принос в областта на културата и изкуствата 2001г.;

- Бронзов ВИЗАР на Европейските архитектурни награди ВИЗАР 2003г.

Архитектурното решение е оценено и признато като „ярък принос в областта на културата и изкуствата“ и „творческо постижение в областта на архитектурата“, като качествата на тази реализация са оценени и през призмата на Европейското Културно Пространство. Тази оценка е направена от три различни компетентни и авторитетни журита, едното от които е

международно. Международното жури включва безспорни специалисти, в качеството им към 2003 г., като:

1. проф. Ивайло Знеполски – България, Председател, Сенатор в Европейския културен парламент

2. Карл Ерик Норман - Швеция, Генерален секретар на Европейския културен парламент

3. проф.арх. Пол де Врум - Холандия, университетите в Амстердам и Ротердам

4. арх. Андрю Йоман - Великобритания, член на Кралския архитектурен институт на Великобритания

5. арх. Тони Пелтола - Финландия, член на Европейския културен парламент

6. арх. Жак Чанал - Франция, член на Националната камара на френския орден на архитектите

7. проф.арх. Хелли Жул - Дания, университетите в Ню Йорк, Мелбърн и Стокхолм

8. арх. Евгени Ассе - Русия, член на Европейския културен парламент

9. арх. Зигмунд Книшевски - Франция, член на Националната камара на френския орден на архитектите

10. проф.арх. Танко Серафимов - България, Председател на Съюза на архитектите в България

11. арх. Никола Карадимов - България, Секретар по външната политика на президента на Република България

12. проф. арх. Тодор Кръстев - България, председател на “ИКОМОС” –България

13. арх. Михаил Рилски - България, Декан на Архитектурния факултет в УАСГ

14. Борис Данаилов - България, Директор на Националната художествена галерия

15. проф.арх. Бойко Кадинов - България, член на Европейския културен парламент, председател на Фондация „VIZAR”.

Това обстоятелство показва, че днешната структура и образ на

Централните хали представляват завършена архитектурна творба с цялостна ценностна характеристика.

Ето защо ние намираме инвестиционното виждане и намерение на търговската верига и предложения проект от друг авторски колектив, внесен за съгласуване в НИНКН и Министерството на културата, като неадекватни на високата културно-историческа стойност на сградата и постигнатия интегритет със съвременния културен пласт.

По този повод, в продължение на една година, водим кореспонденция с инвеститора, компетентните държавни органи и професионални организации.

За съжаление, до този момент, никой не е взел отношение по нашето становище и ние сме лишени от възможността като автори да вземем участие в професионален диалог. Единствено Съюзът на архитектите в България, с писмо от 15 октомври 2020 г., като „намира обясненията на арх. К. Антонов и арх. Хр. Ганчев за основателни“, изразява становище, че Централните хали „като емблематична сграда на София, трябва изцяло да запази характера си“.

Уважаеми колеги, съмишленици, общественици и политици,

Убедени сме, че обсъждането на подобни действия и намерения, засягащи културната политика и достойнството на културното наследство и творческите постижения на България, не могат да останат в рамките на решения, продиктувани от частен интерес, и формална административна процедура. В частност, по конкретния казус, ще припомним текста на основополагащия международен документ в областта на опазването, Венецианската харта, а именно: „Трябва да се уважават добре обоснованите приноси на всички периоди от изграждането на паметника, тъй като единството на стила не е цел на реставрацията…“

От друга страна, въпросът е принципен и в различна степен се отнася за целия творчески процес в страната. Като имаме предвид всички тези обстоятелства, се обръщаме към Вас с надеждата, че ще намерите подходящата форма да изразите своето отношение по темата. Публичния дебат по важни за националната ни култура и професионална етика въпроси, особено в днешния обществено-политически контекст, са особено необходими.

Оставаме на разположение, при проявен интерес, за допълнителна информация и коментар.

Запис от проведените заседания на СЕСОНКЦ към Министъра на културата, на които ние не бяхме поканени да присъстваме, като разработения от нас проект и становище не бяха споменати и коментирани, може да намерите в youtube канала на Министерството на културата:

26.02.2021г. -