Отровната игра на Ердоган със "Света София"

Отровната игра на Ердоган със
24-12-2020г.
4
Гост-автор

Превръщането на джамията „Света София“ в музей през 1934 година бе един вид примирие след вековните спорове между османския и европейския свят. С реислямизацията на „Света София“ обаче Ердоган умишлено отваря стари рани. Колкото и да е парадоксално, ходът на Ердоган да превърне „Света София“ отново в джамия, се ползва с одобрение и от някои християнски духовницикоито са против секуларизацията – за тях тя е нещо демонично, отбелязва „Нойе Цюрихер Цайтунг".

Британският пастор Гил Фрейзър например написа: „През 1935 „Света София“ бе осквернена чрез секуларизацията". Според него тя е „системен опит да се прогони Господ от общественото пространство“. Поради това, както смята Фрейзър, цитиран от „Нойе Цюрихер Цайтунг“, и християните дори трябвало да са доволни от решението на Ердоган.

На това трябва да се възрази, пише в същото издание Флорин Георге Калиан, преподавател от университета в румънския град Сибиу. Онзи, който приветства превръщането на музея „Света София“ в джамия като победа над секуларизма, подценява политическите мотиви за решението, смята Калиан. А то се вписва в стратегията на Ердоган „Make Turkey great again" („Да направим Турция отново велика"), която си поставя за цел да възроди миналото величие на Османската империя.

Превръщането на джамията „Света София“ в музей през 1934 година по решение на Кемал Ататюрк беше един вид примирие след вековните спорове между османския и европейския свят.

Превръщането на музея „Света София" в действаща джамия Ердоган аргументира с това, че завоевателят на Константинопол султан Мехмед Втори пощадил живота на византийците и им оставил значителни свободи. „Нищо не би могло да е по-далеч от истината", коментира Флорин Георге Калиан, позовавайки се на исторически ръкописи от въпросната епоха.

Филмът „Фетих 1453" – най-скъпоструващият и най-касов филм в историята на Турция, показва от османска гледна точка за завладяването на Константинопол. Той обаче съдържа много исторически неточности, а и по-лоши неща, отбелязва „Нойе Цюрихер Цайтунг" и пояснява: „Мехмед Втори там е портретиран като владетел, който се отнася към християнското население с щедрост и благородство. Всъщност султанът позволява градът да бъде плячкосан – той се превръща в арена на изнасилвания, кражби, кланета и поробвания. За много от жителите на Константинопол „Света София“ е била последно убежище от войниците на султана.

Със своето географско положение и своята история Истанбул днес би могъл да изиграе ролята на пресечна точка между исляма и християнството в една действително открита към света Турция. А „Света София“ би могла да бъде не само форум за диалог между религиите, но и свидетелство за това, че в една светска държава секуларизацията и религията са не по-зле съвместими, отколкото в една религиозна държава, отбелязва още Флорин Георге Калиан. Според него „Света София“ може да бъде и трите неща едновременно: джамия (в петък), църква в неделя и музей през седмицата.

Вместо това изкривяването на историята, което предприема Ердоган, величаейки Мехмед Втори като владетел, пощадил византийците и уважавал свободите им, не само подклажда националистическите тенденции, но и може отново да възпламени балканските конфликти между православните християни.

От тази гледна точка превръщането на „Света София“ в музей е поредна стъпка към връщането на Турция в неоосманска и антикемалистка посока.По примера на Китай и Русия, чрез позоваването на миналата си слава, Турция се опитва да се представи като антизападна велика сила. Какво ли може да се очаква още в тази насока? Може би промяна на азбуката – от латиница обратно към арабска, или пък връщане към традиционното османско облекло, отменено от Ататюрк? Или още по-лошо – опит за възстановяване на някогашните османски граници? Не звучи съвсем невероятно, ако се имат предвид будещите безпокойство тенденции в турската външна политика, коментира румънският учен.

От своя страна „Ди Велт“ отбелязва, че цялата история със „Света София“ показва колко притеснен е Ердоган. Големите разкази за демокрация, свобода и благосъстояние, които в продължение на години допринасяха за успеха на управляващата Партия на справедливостта и развитието, се сринаха с гръм и трясък. Вместо това Ердоган сега се опитва да печели с евтини популистки ходове. Но те няма да предотвратят неговия провал. Въпросът не е дали този режим ще се срине, а какво от цивилизационните достижения на Турската република ще повлече със себе си.

 Източник: DW

 

 

 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.