Отговорността - отчайваща низост - се връчва с въздишка на съдбата.
Медиите и властите много обичат да описват станалото с убитото момче, а и много други, като "нелеп инцидент". Отговорността - отчайваща низост - се връчва с въздишка на съдбата. Отговорните се разбягват на всички посоки и оставят съдбата в центъра на произшествието. Съдбата е нещо като "единственият свидетел"; тя е момиче, загърнато с одеяло и невярващо втренчено в ужаса наоколо. Стигна се дотам, че се написа как "мокра обувка" е убила момчето. Това, намеква се, е част от нелепия инцидент - нелепо е да вали сняг и да имаш мокра обувка. И понеже низостта винаги обича подробностите продължава с още пояснения - ако била мокра само подметката, нямало да стане така, но била мокра цялата обувка, заради това станало така. Разследваща журналистика.
Тази фраза с "нелепия инцидент" обаче никак не е случайна. Тя е нещо смесено между автоматизъм, навик и корупция, в която първата мисъл е да се насочиш към разпределението на шансовете, вместо към разпределението на беззаконието. А това беззаконие е много сложна и мощна мрежа, която се захранва от глава до пети; от държава към бизнес, от власт през собственик, от собственик към обикновен работник, от обикновен работник към обикновеното 16 годишно момче. Прилича на мрежа за електрозахранване и знаем кои задават основните мощности на безхаберието.
Приписван на Хемингуей е краткият "разказ" е за "детски обувки, никога неносени". Това че не е негов, не е важно. Важното е, че се разказва в момента.
От Съдбата.
Автор: Райко Байчев
Още от категорията
© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.