Автор: Патриарх Неофит, ФБ

Отец Пахомий е роден като Иван Григоров Вълчев на 16 септември 1922 г. в родопското с. Лилково, високо в планината, днес в общ. Родопи. На 24-годишна възраст постъпил като послушник в Троянския манастир, където игуменът архим. Климент Коевски го постригал за монах през 1950 г.

До 1953 г. изпълнява послушание като клисар в обителта, а от 1 август с. г. е назначен за игумен на манастира "Св. Дух" край гр. Годеч, Софийско. На празника на св. Петка, 27 октомври 1960 г., е ръкоположен за йеродякон от Знеполски епископ Йосиф (Диков, после Ню-йоркски митрополит) в храм "Св. Петка" София, а на 1 ноември (деня на св. Иван Рилски) с. г. пак от еп. Йосиф е ръкоположен за йеромонах в патриаршеската капела "Св. Николай Мирликийски".

През Богородичния пост на 2007 г. по решение на Св. Синод на БПЦ с благословението на Н. Св. Българския патриарх Максим Неврокопският митрополит Натанаил го пострига във велика схима. А през 2005 г. за 24 май, деня на българската просвета и култура, президентът на Република България го награди с държавен орден "Св. Кирил и Методий" с огърлие.

Старецът Пахомий отдаде целия си съзнателен живот на вярата в Бога и служение на Неговата Църква. Той беше десетилетия наред член на манастирския събор и с авторитета си до голяма степен определяше насоките на вътрешния живот и външни отношения на Зографската обител. Беше непримирим със слабостите, но и критичен към себе си. Служил при четирима игумени, той се ползваше от тяхното доверие, както и те - от неговия опит, искреност и преданост на монашеския идеал.

През годините дядо Пахомий съхрани библиотеката, състояща се от над 20 000 тома. Сред тях има много ценни книги и ръкописи. “Дядо Пахомий много се грижеше за библиотеката – изисква се поддържане на специална температура и влажност, нафталин, грижи за опазване на по-старите ръкописи и т.н.”, разказаха още поклонниците. Най-старият запазен документ е от 997 г. В него българският игумен е изписан като игумен на Света гора. Има и над 500 христовули от българските царе – за различни дарения, със златни печати.

На два пъти дядо Пахомий успява да спаси манастира, за да остане той български. Първият път е, когато от управата на Света гора са искали да подменят печата на манастира – на него пишело, че манастирът е “славянобългарски”. Вторият критичен момент е, когато монасите са били под критичния минимум от 6-има монаси, а според Устава на Света гора тогава монасите не могат да извършват богослужение.

Тогава - през 60-те години, игуменът е бил румънец и той е подготвял в Зографския манастир да дойдат румънски монаси. Тогава дядо Пахомий е отказал да подпише протокола за назначаването им. Пак по това време - когато в манастира е имало и румънски и македонски монаси и се е водила борба за надмощие, са били правени опити дядо Пахомий да бъде отровен.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}