От FT до ефира на Al Arabiya: Как твърдението за България и Кипър се превърна в международна новина и къде е позицията на Иран?

Информацията, че Иран е разглеждал възможността за удари по американски военни обекти в България и Кипър, вече излезе далеч извън рамките на първоначалната публикация на Financial Times. Тя беше подхваната и от арабски медии, включително Al Arabiya, която съобщи, че Иран обмисля атаки срещу американски военни обекти в Европа при евентуална нова ескалация от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Има обаче един съществен детайл - Al Arabiya посочва като източник именно публикацията на Financial Times. Т.e., арабската медия не представя собствено независимо потвърждение от иранското правителство на информацията за България и Кипър. Това е важно, защото когато една международна медия цитира друга, това увеличава разпространението на информацията, но не увеличава броя на независимите източници, които я потвърждават.

И тук започват въпросите.

Откъде всъщност идва информацията?

Първоначалният материал е на Financial Times. Изданието съобщава, че Иран е разглеждал възможността за атаки срещу американски военни цели в Европа, ако САЩ отново предприемат военни действия срещу Техеран. Сред споменатите места са България и Кипър. FT се позовава на хора, близки до иранския режим. Това е публично известното за тях. Имената им не са посочени. Не е посочено какви длъжности заемат, нито дали са представители на правителството, военнослужещи, дипломати или други лица с достъп до информация от иранските власти. Това само по себе си не означава, че информацията е невярна. При чувствителни теми, свързани с национална сигурност и военни планове, медиите често използват анонимни източници. Но възниква и друг въпрос, а именно:

Има ли независимо потвърждение на информацията, предоставена от тези двама източници?

Публично такова потвърждение не е представено. Другото, което буди интерес е дали двамата източници са дали информацията независимо един от друг, или са разполагали с един и същ източник на информация? И това не е известно от публично достъпната информация.

Разглеждането на военен сценарий не е равнозначно на взето решение за атака.

Но след публикацията, информацията беше широко разпространена и започна да се появява в заглавията на различни медии като предполагаема иранска заплаха за България и Кипър.

България предприе мерки

След публикацията българските власти засилиха мерките за сигурност около авиобаза Безмер. Стана ясно и че защитата на базата е била засилена, докато министрите са заявили, че няма пряка заплаха за националната сигурност. 

Потърси ли България Техеран?

Тук въпросът остава. България и Иран вече са имали дипломатически контакти заради американските самолети в Безмер. Това се е случило преди публикацията на Financial Times. Но след появата на материала до този моменът никъде не се оповестява публично за нов разговор между София и Техеран, проведен именно заради твърдението на FT, че България е сред възможните цели. Това не означава, че зад кулисите не е имало контакт. Такива дипломатически разговори могат да останат непублични. Но няма официално съобщение, че България е получила от Техеран потвърждение или опровержение на информацията.

След като публикацията на FT предизвика засилване на мерките за сигурност около Безмер, поиска ли София официален отговор от Техеран дали информацията е вярна?

Ако е поискала - какъв е бил отговорът?

Кипър обаче казва, че е в контакт с Иран

При Кипър има друга важна подробност. След публикацията на FT кипърски правителствени източници заявяват пред Cyprus Mail, че Кипър не е цел на Иран. Източници от външното министерство на Кипър казват още, че Никозия остава в комуникация с Техеран. Това е официална позиция, предадена от кипърска медия. Публично не е посочено с кого точно от иранска страна е осъществен контактът, кога е проведен той и дали иранското правителство е изпратило официална гаранция, че Кипър няма да бъде атакуван. Това, което знаем, е, че кипърската страна твърди, че поддържа контакт с Техеран и въз основа на това заявява, че Кипър не е цел.

А защо Иран не потвърждава или отрича?

Това е може би най-същественият въпрос. Информацията вече е достигнала до големи международни медии. Al Arabiya я отразява, като се позовава на FT. В България публикацията предизвика политически реакции и допълнителни мерки за сигурност около Безмер. Но публично няма официално изявление на иранското правителство, което конкретно да потвърждава или отрича твърдението на FT за България и Кипър. Защо, след като информацията вече се превърна в международна новина, няма публична конкретна позиция от Техеран за твърдението, че България и Кипър са били разглеждани като възможни цели?

Една информация = един първоизточник?

Има още един важен момент. Вече можем да видим информацията в множество медии - арабски, европейски, български. Но това не означава, че всички те са независими източници.

Al Arabiya цитира FT.

Cyprus Mail също съобщава за първоначалното твърдение на FT, но след това публикува отделна информация с позицията на кипърското правителство, че Кипър не е цел и че Никозия поддържа контакт с Техеран.

Какво знаем и какво не знаем?

Знаем, че Financial Times съобщава за разглеждани от Иран възможности за удари по американски военни обекти в Европа и посочва България и Кипър. Знаем, че FT се позовава на хора, близки до иранския режим. Знаем, че имената и конкретните им длъжности не са публично разкрити. Знаем, че Al Arabiya разпространява информацията, но посочва FT като източник. Знаем, че България е засилила мерките за сигурност около Безмер, но българският министър на отбраната заявява, че няма пряка заплаха за националната сигурност. И също така знаем, че Кипър заявява, че не е цел на Иран и че поддържа комуникация с Техеран.

Но не знаем публично кои точно са двамата източници на FT, не разполагаме с публично независимо потвърждение на тяхната информация и няма публикувана конкретна позиция на иранското правителство, потвърждаваща или отричаща твърдението за България и Кипър.