ОСТАВЕТЕ МИ ПЕТ МИНУТИ ДА ПОМИСЛЯ, АКО МОЖЕ!

28-02-2022г.

Гост-автор

Заклеймявайте, осъждайте, сатанизирайте, мразете – правете каквото ви е паднало, но ме оставете, ако е възможно, да помисля пет минути. Не ме карайте да гласувам „ЗА“ омразата още от вратата, дето се вика. Дайте ми пет минути – да прочета и видя и нещо друго освен това, което ми казвате и ми прожектирате. Оставете ме да имам мнение – мое, нюанс на мнение да имам. Оставете ме да мигна с очи, преди да запея в общия хор на ненавистта!

И за секунда не си помисляйте, че одобрявам да се нахлува с оръжие в друга държава, за да се налага мир! Осъждам действията на Путин, абсолютно ги осъждам, страх ме е от такива действия.

Но и за секунда не мислете, че съм се радвал на това, което Зеленски правеше през годините в Украйна. Той и националистите около него издевателстваха над руското население, забраниха да се учи руски език, обстрелваха Донецк и Луганск, убиха невинни хора, живи запалиха петдесетина души в Одеса, убиха и българи. Позволиха на нацизма да се върне там, в Украйна.

Това, което прави Путин, е ужасно, престъпление, това, което правеха Зеленски и предшествениците му – също.

Отчаян съм, че европейските лидери се провалиха, че световните лидери се провалиха и че сега в Европа гори война.

Мислех, че моето поколение и поколението на децата ми няма да видят войни… Каква илюзия! Видях войните в Югославия, бомбите в Белград, бомбите в Косово; видях войните в Либия, в Ирак, в Сирия, в Афганистан и къде ли не… Сега дойде ред на Украйна. Ами после? Наш ред ли е?

И все не можем да се разберем, и все никой никого не слуша, нито иска да чуе какво му казва другият. Важното е да се мразим. Някой много иска да се мразим без прекъсване.

Бил съм две години и два месеца в казарма. Стрелял съм десетки пъти с автомат. За другите не знам как е, но аз, почна ли да стрелям, и главата ми изчезва. Мозъкът ми изчезва, очите ми изчезват – от мен остават само пръсти, които натискат спусък. Не ставам за добър войник нито някога на Варшавския договор, нито сега на НАТО.

Не мога да стрелям, обаче знам, че омразата стреля в нас непрекъснато и от това нечии кървави ръце се обогатяват.

Снощи по „Панорама“ един професор богослов, философ и човекомразец направи на пух и прах Путин, руския народ и Руската православна църква. Този правнук на Савонарола, изпълнен с жлъч и злоба, каза, че руснаците и руският народ са маниакални същества, заразени с имперско величие, че са зомбирани и с промити мозъци. Той, представете си, великият богослов, натъпка в земята Руската православна църква, обвини я в еретизъм и в какво ли не. Тръпки ме побиват от такива светци и демократи, от такива богослови на Средновековието.

Това обаче – като нюанс, като между другото.

Много по-страшното е, че в България винаги я караме наполовина. Цялото никога не ни интересува. Другото мнение ни е противно. И другият глас е „глас в пустиня“.

До трийсетата си година треперех, че американците ще дойдат да ни превземат. Сега ме карат да треперя от руснаците. Животът ми беше едно непрекъснато треперене. Защото в България всичко е черно-бяло, никога с нюанс, никога.

Гледам ги от известно време натоцентричните господа – тичат, ще си счупят краката, да се показват по правилни телевизии и да се издокарват на актуални посолства. Тези натоцентрични и брюкселоцентрични същества знаят какво се очаква от тях и се включват на секундата. Заработват си бъдещи награди, заплати, командировки, признания и съществувания, като плюят Путин, Русия и руснаците.

Плюят Путин – хубаво, но руснаците – защо? Защо се престарават?

Искат да забранят Трети март. Да го забранят заради Путин. Рано или късно това ще стане. Отдавна са му вдигнали мерника на Трети март. И точно сега е моментът.

Точно сега е моментът да се бутнат паметниците на съветската армия, после руските паметници въобще, после – руските църкви, после да прекръстят храм-паметника „Александър Невски“ (а може и да се бутне). Да изчезнат Коня и Цар Освободител, а защо не и паметникът на Шипка – защо не?

На Шипка е загинал мой прадядо, но какво от това?

Няма да е лошо Панорамата в Плевен да се взриви.

И накрая кирилицата да се смени с латиница.

Ако ще сме европейци, да сме докрай – и в писането, и в буквите. А Черноризец Храбър да ни извинява.

Щях да забравя да се присъединя към направеното вече предложение от журналистически организации руските телевизии да изчезнат, руските вестници и списания – също. Стига са ни пропагандирали главите! И без това този филм вече сме го гледали с обратен знак.

Дъх не ми оставят тия правоверни придворни. Пет минути не ми оставят, за да разбера на кой свят съм и какво се случва.

И ако само трепна и не кажа каквото очакват, веднага ставам предател, рубладжия, путинист и враг на майка България.

А аз просто искам пет минути – за размисъл и тишина.

По-голяма трагедия от войната няма, но искам да знам цялата истина за нея…

Автор: Николай Милчев, фейсбук