Опитът ми от изборния ден.

04-04-2021г.

Гост-автор

Днес ставам рано - в 6 часа сутринта, за да мога да гласувам първа и веднага след това да пътуваме за Плевен, където да гласува и приятелят ми.

Предварително бях проверила в сайта на ГРАО къде трябва да гласувам и в 7:10 ч. излизам от нас с лична карта в ръчичка.

След 5 мин. пристигам, давам личната си карта, проверяват ме.

Оказва се, че ме няма в избирателните списъци.

Чакам да проверят какво се случва.

Казват ми, че не съм имала 6 месеца отседналост на този адрес и затова ме няма...

Или че личната ми карта с новия адрес е издадена преди 2 месеца и този срок е “малък” по техните критерии.

Така и не се разбра защо ме няма, но ако искам да гласувам, трябва да ида до общината за удостоверение.

“Какво по-голямо удостоверение от личната карта?” - питам аз наивно.

- “Такъв е редът. Не измисляме ние правилата.”

Предоставят ми и втора възможност...

Да ида в секцията по предходния ми адрес.

Приемам с охота. Паля колата и 20 мин. по-късно пристигам.

Чакам на опашка.

Давам личната си карта, проверяват ме.

Сърпрайз, сърпрайз, и тук ме няма.

Чакам да проверят какво се случва.

След 15 минути ми казват, че 6-те месеца отседналост не важали, “защото това не са кметски избори”.

Връщат ме да ходя в първата секция.

Тръгвам. След 20 мин пристигам.

Чакам на опашка.

Посрещат ме с новината, че проверили и всъщност трябвало да ида до районното управление за удостоверение.

Часът е почти 9:00.

Обяснявам с най-спокойния си тон (който всъщност изобщо вече не беше спокоен), че ме разкарват из цяла София и няма да ходя за никакво удостоверение, а искам да гласувам.

Отговорът беше, че преувеличавам и съм се “разкарала наблизо”.

След 15 минути проверки и справки по телефона с “Мариянка”, “Петърчо” и пр. установиха, че не знаят какво да правят, защото не знам си кой си не вдига, но ми разрешават да гласувам.

Упражних правото си на глас!

Не лесно, но успешно.

А и защо трябва да е лесно, като може да е трудно.

Случки като днешната са ежедневие в държавната администрация и именно затова вярвам, че трябва да се гласува.

П.С. Мой приятел днес ще пътува 9 часа, за да гласува.

Отива с влак до родния си град за 4,5 часа и веднага след това се връща. Сигурно ще си почака и на гарата.

Той се чувства длъжен да упражни правото си на глас.

Надявам се повече хора днес да имат неговото самосъзнание и чувство за граждански дълг.

Автор: Теодора Донкин, фб