Протестът пред Съдебната палата беше една от онези сцени, които те карат да се запиташ, какво се случва с обществените ни ориентири!?
Протестът беше организиран от близки на т.нар. "Петроханска група" - хората, пряко замесени в трагедията около ламата Ивайло Калушев. Част от тях загинаха, други се самоубиха след престъпленията, а случаят разтърси обществото със своята жестокост.
Но най-странното не беше самият протест.
Най-странната гледка беше, че майката на Иво Калушев - сочен от разследващите като убиец на Николай Златков и непълнолетния Александър Макулев, стоеше рамо до рамо с майката на убитото момче Николай!?
Това е моментът, в който думите започват да не стигат.
Когато хора излизат на протест не просто заради правосъдие, а на практика в защита или оправдание на хора, извършили престъпления, обществото започва да влиза в много опасна територия.
Психологията има термин за подобен феномен - хибростофилия! Това е силно привличане или симпатия към престъпници!
Обикновено говорим за това като за индивидуално психологическо явление, но страшното е, че пред Съдебната палата, изглеждаше като обществен симптом!
Картината стана още по-сюрреалистична с присъствието на бившия министър на МОСВ - Борислав Сандов. Той беше дошъл на протеста, облечен в жълта риза, качил на рамене детето си - явно специално обуто в жълт чорапогащник - цветът, който поддръжниците на "Петроханската група", използват като свой символ.
Случайност? Символика? Или просто моден избор за детската градина?
Не ми се иска да вярвам, че Сандов страда от хибристофилия, но когато политик застане на протест, който на практика защитава или оправдава хора, свързани с тежки престъпления, обществото неизбежно започва да задава въпроси. Още повече, същият този Сандов е овъртолен до ушите в скандала, тъй като именно той е човекът, подписал в качеството си на министър, скандално споразумение със сектантската група.
И тук, логично изниква въпросът :
Хибристофилик ли е Сандов… или наистина е бил пряко съпричастен към дейността на петроханската група?
Съчувствието към човешката трагедия е естествено, но романтизирането или защитата на престъплението никога не може да бъде основа за справедливост.
Ако обществото започне да губи тази граница, проблемът вече не е само в една трагедия.
Проблемът е в ценностната система, която допуска тя да бъде оправдавана!...
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.