Къде бяха тези хора, когато родители излизат на протести за децата си, убити по пътищата от пияни шофьори?

Къде бяха тези хора, когато родители излизат на протести за децата си, убити по пътищата от пияни шофьори?
15-03-2026г.
0
Гост-автор

Гледах новините за протеста за случилото се на Петрохан. Една майка на 14-годишно дете каза, че е излязла на площада, защото не иска утре нейното дете да бъде убито по същия начин.

И тогава си зададох един много труден въпрос.

Къде бяха същите тези хора, когато родители излизат на протести за децата си, убити по пътищата от пияни, дрогирани и агресивни шофьори?

Къде бяхме всички ние?

Истината е жестока – шансът едно дете да бъде убито на пътя е много по-голям. Но тогава площадите рядко се пълнят.

Когато обаче има политически оттенък – изведнъж всички сме там.

Манталитетът на българина е странен.

Мразим турците.

Мразим руснаците.

Мразим американците.

Обичаме да мразим.

Но най-много сякаш мразим себе си.

Гледах и „Бригада Нов дом“. Направи ми силно впечатление, че човекът, който е подал ръка на едно българско семейство в нужда, е случаен продавач от Истанбул.

И се замислих, защото и ние често пътуваме до Истанбул заради болница. Всеки път, когато хората там разберат, че сме българи, ни посрещат с усмивка и думата „приятелю“.

А ние тук трудно си казваме дори „сънароднико“.

Имаме хиляди приятели във Facebook. Всеки ден четем статии за убити деца.

Но почти никой не споделя, не подкрепя, не излиза… освен ако болката не го е ударила лично.

Майката на Митко от Цалапица се бори сама.

Бори се с институциите.

С прокуратурата.

Със съда.

С обществото.

Бори се за сина си – убит и захвърлен по начин, който никое живо същество не заслужава.

Тя е търсила подкрепа от други родители, преживели същото.

Някои са ѝ казали, че при тях нещата вървят добре и няма нужда да я подкрепят.

Това говори много за нас като народ.

Всеки се спасява поединично.

Всеки страда сам.

Всеки се бори сам.

А после се чудим защо нищо не се променя.

Надявам се един ден да станем по-съпричастни.

По-смели.

По-обединени.

Защото въпросът не е чие дете е днес.

Въпросът е дали утре няма да е нашето.

Замислете се.

Автор: Петя Иванова

© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.