Миролюба Бенатова:
Някой ден, ако се наложи да сме бежанци, ще сме под общ знаменател.
С човека, който закопа починали на плитко, за да вземе парите на близките им.
С този, който си хвърля боклука през прозореца. Чупи ребрата на жена си, защото не му е донесла пари за пиене. Пише Й вместо И.
Печели медали на олимпиади по художествена гимнастика и математика. Обича. Усмихва се.
Задържа вратата на асансьора, за да ви изчака. Плаща данъци. Има каравана.
Няма кемпер и каравана. Има село. Гледа животни.
Няма село. Яде био. Яде всичко. Себе си, също.
Медитира.
В нечии други очи ние ще сме тези, които не сме. Гадно е. Но така става.
Все пак, ние сме добри хора. Сигурно и като бежанци ще сме такива. И ще го понесем.
С удоволствие ще се настаним в ламаринени контейнери и разбира се, че ще сме благодарни за подслона, който ни е даден.
Няма да се опитваме да минем по втория начин, няма да ни събират из басейните (мразим морето, особено първа линия), няма да бягаме без да си платим.
Ние само в мирно време се убиваме за парко място и пълним рубриката "дръжте крадеца". На война ще сме други.
Ние, бъдещите образцови бежанци.