"Образованият мошеник е бичът на нашето време.
Крадецът във вълнен костюм и риза със златни копчета на ръкавелите.
Крадецът на трибуната, крадецът в съдийска мантия или в креслото на голям началник.
Крадецът, който се изкачва в бизнеса, за да присвои чуждото, а в политиката за юридически имунитет. Той е горд и уверен, че "има право". Той е презрителен към останалото човечество, а в същото време с удоволствие би си купил благородна титла.
Неговите достойнства: хитрост на змия, неуморимост в лукавството, подозрителност, патологична алчност. Той е ненаситен като ада, и извратен като персонаж от римската история във време на упадък.
Няма нищо свято за него, макар че от екрана на телевизора е словоохотлив в разсъжденията за светините.
Обикновеният човек абсолютно никъде не може да се скрие от тази всеразяждаща ръжда.
И ако той е добър, този обикновен човек, затваря очите и ушите си, казвайки: "Господи! Съхрани!".
Но ако е гнил, този обикновен човек е измъчван от завист виждайки успеха на нечестивите. Той също иска да се приобщи към алхимията на кражбата на хартия, към манипулирането на цифри и закони.
Иска слава, безгрижие и лукс.
Иска безнаказаност и всепозволеност.
А когато дойде беда, този обикновен човек с гнила завист вътре в себе си, ще бъде наказан по същия начин като този, на когото е завиждал.
Според законите на духовното родство те са еднакви."