Обратно към нормалното

За завършек. Преди вътрепартийните за републиканците избори преди вече повече от пет години, се случи така, че пътувах от София към Пловдив с влак. По пътя в моето купе се настани около шейсет годишен мъж.

Счупихме неловката тишина и почнахме раздумка. Така и така за мен си знаете: нацист, фашист, расист, хомофоб, религиозен фундаменталист, мизоген, пишман философ и печатар... От своя страна той се представи като българин мигрант в САЩ от четиридесет години, работил какво ли не, ала най-много като кравар. Не каза cowboy, a нашето си кравар. Върнал се в България за да инвестира пестеното с десетилетия и то именно в скотовъдство. Провалил се. Напълно. Нашата държава си е просто мащеха. Хубаво, че още си имал бизнеса там, та се връщал. И ето тук нещата отиват към поантата на това защо ви го споделям. Вика: Връщам се в САЩ за да гласувам за Тръмп и за да стане президент. Аз тогава се изсмях така, както мога да се изсмея на най-инфантилната смехория.

 

Макар че моят кандидат бе доктор Бен Карсън, за който предполагам, че 99% от българите не са и чували. Той ме изгледа истински изненадан. Каза: момче, не подценявай волята за промяна на честния американец, който си изкарва хляба с пот на челото и с кръв от спуканите мазоли на ръцете. Продължава: в Америка има само едно Велико нещо - и това е трудолюбието и волята за труд. Аз малко клекнах от думите му, но казах: Да, за това Маркс не хваща дикиш у САЩ, щото истинския американец не може да повярва, че на света има такава злочестина, че да се отчуждиш и да намразиш своя труд. Тогава в един глас и двамата възкликнахме: Заеби ги тия от Калифорния, Ню Йорк и Бос-Ваш...

 

И в онази вечер Тръмп ме спечели за своята кауза.

 

Автор: Неделчо Христосков

 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}