Обявяването на руската атака за непровокирана освобождава САЩ от отговорност

Множество правителствени и медийни фигури справедливо осъждат атаката на руския президент Владимир Путин срещу Украйна като акт на агресия и нарушаване на международния закон. Но в своята първа реч за инвазията на 24 февруари, американският президент Джо Байдън нарече инвазията също и „непровокирана“. Тази дума остана постоянно да отеква в медийната екосистема. „Силите на Путин влязоха във втория по големина украински град в четвъртия ден на непровокираната инвазия“, съобщи Axios (27.02.22). „Непровокираната инвазия на Русия в Украйна влезе във втората си седмица в петък“, каза CNBC (3.03.22). Vox (1.03.22) писа за „Решението на Путин да започне непровокирана и ненужна война с втората по големина страна в Европа“.

 

Определението „непровокирана“ затъмнява дългата история на провокативно поведение от страна на Съединените щати по отношение на Украйна. Тази история е важна, за да разберем как стигнахме до тук и каква е степента на отговорност, която носят Съединените щати за настоящата атака над Украйна.

Игнориране на съветите на експертите

Историята започва в края на Студената война, когато Съединените щати бяха единственият глобален хегемон. Като част от сделката, финализираща обединението на Германия, Съединените щати обещаха на Русия, че НАТО няма да се разраства „нито инч на Изток“. Въпреки това, не след дълго между политическите лидери започнаха да циркулират разговори за разрастване.

През 1997-а десетки ветерани на външата политика (включително бившият секретар по отбраната Робърт МакНамара и бившият директор на ЦРУ Стансфийлд Търнър) изпращат общо писмо до тогавашния президент Бил Клинтън, в което наричат „провеждащите се усилия за разрастване на НАТО, водени от Съединените щати... политическа грешка с исторически пропорции“. Те предричат:

„В Русия експанзията на НАТО, на която продължава да се противопоставя целият политически спектър, ще засили недемократичната опозиция, ще подкопае привържениците на реформите и сътрудничеството със Запада и ще накара Русия да постави под въпрос цялото споразумение за края на Студената война.“

„Мисля, че това е началото на нова студена война. Мисля, че руснаците ще имат последователна  негативна реакция и това ще се отрази на тяхната политика. Мисля, че това е трагична грешка. Няма никаква причина за това. Никой не заплашва никого. Разбира се, от Русия ще има лоша реакция, а след това [експандорите на НАТО] ще кажат винаги сме ви казвали, че руснаците са си такива – но това протсо не е вярно.“

Въпреки предупрежденията, Полша, Унгария и Чешката република се присъединиха към НАТО през 1999-а година, а България, Естония, Литва, Латвия, Румъния и Словакия ги последваха през 2004-а година.

Американските плановици бяха предупредени отново през 2008 г. чрез посланика на Съединените щати в Москва Уилям Бърнс (сега директор на ЦРУ при президентството на Джо Байдън). WikiLeaks публикува грама от Бърнс, озаглавена „Нет означава Нет: Червените линии на Русия за разширяване на НАТО“, която включва още едно пророческо предупреждение, заслужаващо да бъде цитирано (добавен курсив – б.а.):

„Аспирациите на Украйна и Грузия към НАТО не само докосват оголен нерв у Русия, те пораждат сериозни притеснения относно последствията за стабилността в региона. Русия не само възприема това като обграждане и усилие да се подкопае нейното влияние в региона, но се опасява и от непредвидими и неконтролируеми последствия, които сериозно ще засегнат интересите на руската сигурност.

Експертите ни казват, че Русия е особено обезпокоена, че силното разделение в Украйна по повод членството в НАТО, при което голяма част от руската общност е против членство, може да доведе до огромно разделение, включващо насилие и в най-лошия случай – гражданска война. В подобен случай Русия ще трябва да реши дали да се намеси – решение, пред което Русия не иска да се изправя.“

 

De Facto съюзник на НАТО

Но Съединените щати подтикнаха Русия да вземе такова решение. Въпреки че европейските страни са разделени относно присъединяването на Украйна, мнозина в лагера на НАТО подкрепяха продължаването на „политиката на отворени врати“. Дори докато американските стратези предупреждаваха за руска инвазия, Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди плановете на НАТО от 2008 г. за присъединяване на Украйна към алианса (New York Times, 16.12.21). Администрацията на Байдън предприе по-заобиколен подход, подкрепяйки абстрактното „право на Киев да избира сам споразуменията и съюзите относно своята сигурност.“ Но изводът е очевиден.

Дори без официално да е в НАТО, Украйна de facto стана съюзник на НАТО – и Русия следеше внимателно тези процеси. В реч от декември 2021-а пред висшите си военни Путин изрази своите притеснения:

„През последните няколко години военни контингенти на страните от НАТО постоянно присъстват на украинска територия под претекста за учения. Украинската система за контрол на военни части вече беше интегрирана в НАТО. Това означава, че щабът на НАТО може да издава директни заповеди на украинските въоръжени сили, дори и на техните отделни части и отряди...

Киев отдавана обяви стратегически курс за присъединяване към НАТО. Действително, всяка страна има правото сама да избира система за сигурност и да влиза във военни съюзи. Не би имало проблем с това, ако нямаше едно „но“. Международните документи ясно постановяват принципа за равна и неделима сигурност, която включва задължения да не се засилва собствената сигурност за сметка на сигурността на други държави...

С други думи, изборът на начин за гарантиране на сигурността не трябва да поставя заплаха към други държави, докато присъединяването на Украйна към НАТО е директна заплаха за сигурността на Русия.“

В обяснителен материал New York Times (24.02.22) постави експанзията на НАТО като основна причина за войната. За жалост, Times пропусна важната подробност за ангажимента на НАТО да не се разраства и последвалото отмятане от това обещание. Този контекст е важен за разбирането на руската гледна точка към политиката на Съединените щати, особено предвид множеството предупреждения на американски дипломати и експерти по външна политика.

Майданския преврат от 2014 година

Огромна повратна точка в отношенията САЩ-Украйна-Русия беше насилственото и противоконституционно сваляне на президента Виктор Янукович, избран през 2010-а със силно разделен между източна и западна Украйна вот. Неговото сваляне дойде след месеци на протести, водени отчасти от крайнодесни екстремисти (FAIR.org 7.03.14). Седмици преди отстраняването му, неизвестен източник разпространи изтекъл телефонен разговор между американски представители на властта, обсъждащи кой трябва и кой не трябва да влиза в новото правителство и търсещи начини за „сключване на сделката“. След преврата един политик, когото властите посочиха като „човека“, дори стана министър-председател.

Намесата на Съединените щати беше част от кампания, целяща да употреби разделението в украинското общество и да вкара страната в американската сфера на влияние, изтегляйки я от руската сфера (FAIR.org, 28.01.22). В последвалата разплата за преврата, Русия незаконно анексира Крим от Украйна, отчасти за да обезопаси значима военноморска база от новото правителство на Украйна.

Както The New York Times (24.02.22), така и Washington Post (28.02.22) пропуснаха ролята, която Съединените щати изиграха в тези събития. В американските медии този критичен момент в историята е напълно изчистен от американско влияние, като е изтрито критично важно стъпало по пътя към днешната война.

 

Поддържане на гражданската война

Още един отговор на преврата беше, че бунтът в украинския регион Донбас прерасна в революционно движение, което обяви независимост от Украйна и обяви формирането на техни собствени републики. Произтеклата гражданска война взе хиляди животи, но беше прекратена през 2015 със споразумение за спиране на огъня, известно като договорите Минск II.

Сделката, на която се съгласиха Украйна, Русия и други европейски страни, целеше да даде някаква фома на автономност на отцепилите се региони, в замяна на реинтегрирането им в украинската държава. За жалост, украинското правителство отказа да изпълни даването на автономия, предвидена в договора. Анатол Ливен, водещ научен сътрудник в Института по държавно управление Куинси, написа в The Nation (15.11.21):

„Основната причина за този отказ, отделно от генералното обвързване да се запази централизираната власт на Киев, беше убеждението, че постоянната автономия за Донбас ще попречи на Украйна да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, тъй като регионът би могъл да използва конституционното си положение и да блокира членството.“

Вместо това Украйна предпочете да продължава конфликта и никога не получи значителен натиск от Запад да промени този курс. В края на януари имаше кратки съобщения за съживяването на споразумението, но въпреки това началника по Национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов предупреди Запада да не притиска Украйна за изпълнение на мирния договор. „Изпълнение на Минското споразумение означава разрушаване на страната“, каза той (АР 13.01.22). Данилов заяви, че още при подписването на споразумението преди осем години „вече беше ясно за всички мислещи хора, че то е невъзможно да се приложи“.

Ливен отбелязва, че дълбочината на руския ангажимент сега е поставена на голямо изпитание, но Путин подкрепи минските договори, въздържайки се от официално признаване на донбаските републики до миналата седмица.

В материал на New York Times (8.02.22) за Минските договори вината за техния провал се хвърля върху противоречията по изпълнението им между Украйна и Русия. Това обаче е неадекватно обяснение, предвид факта че Русия не може да повлияе на украинската парламентарна процедура. Times тихо признава, че законът, който трябва да определи специален статут на Донбас е бил „отложен“ от украинците, което е знак, че страната е спряла да се опитва да разреши проблема и се намира в безизходица.

Не се споменаваха коментарите на топ украински чиновници, открито отхвърлящи мирните споразумения. Нито беше отчетено, че Съединените щати биха могли да използват влиянието си да подтикнат Украйна към разрешаване на проблема, но се въздържат да го направят.

Украинската ракетна криза

Един слабо обсъждан аспект на тази криза е ролята американските ракети, разположени в страни от НАТО. Много медийни издания заявиха, че Путин е подобен на Хитлер (Washington Post, 24.02.22; Boston Globe, 24.02.22), неотклонно решен да завладее всички бивши съветски страни, „да възстанови Руската империя, обявавайки се за неин Цар“, както каза служителят на Клинтъновия държавен департамент Строуб Талбот пред Politico (25.02.22).

 

Експерти се опитват да психоанализират Путин, питайки се „какво го мотивира?“ и отговарят с цитати от неговата излъчена от телевизиите реч на 21 февруари, която разказа историята на отношенията между Украйна и Русия.

Тази реч беше широко характеризирана като призив за възстановяване на Съветската империя и оспорване на правото на Украйна да съществува като суверенна нация. Корпоративните медии игнорираха други публични изказвания, които Путин направи през последните месеци. Например, на разширената среща на Борда на министерствоото на отбраната, когато Путин подробно обясни това, което счита за най-голямата военна заплаха при експанзия на САЩ/НАТО в Украйна:

„Безкрайно обезпокоително е, че елементи от глобалната система за сигурност на САЩ са разположени близо до Русия. МК 41 системи за изстрелване на ракети, които са разположени в Румъния и ще бъдат разположени в Полша, са адаптирани за изстрелване на бойните ракети Томахоук. Ако тази инфраструктура продължи да върви напред, и ако американските и натовски ракетни системи се разположат в Украйна, летателното им време до Москва ще бъде само 7-10 минути, или дори 5 минути за свръхзвуковите системи. Това е огромно предизвикателство за нас, за нашата сигурност.

Съединените щати засега не притежават свръхзвукови оръжия, но ние знаем кога ще ги имат... Те ще доставят свръхзвукови оръжия на Украйна и след това ще я използват като прикритие... ще въоръжат екстремисти от съседна на нас държава и ще ги подбудят срещу определени райони на Руската федерация, като Крим, когато сметнат, че обстоятелствата са благоприятни.

Смятат ли те наистина, че ние не виждаме тези заплахи? Или мислят, че ние просто ще седим и безучастно ще гледаме как се създават заплахи за Русия? Това е проблемът: ние просто нямаме накъде да отстъпваме.“

С наличието на тези ракети в такава близост до Русия – оръжия, които Русия (и Китай) виждат като част от план, позволяващ на Съединените щати да нанесат първи ядрен удар без възможност за отговор – сериозно провокира възпирането на взаимно унищожаване от времето на Студената война, и по-скоро прилича на оръжие, насочено в главата на Русия, както във времето на ядрената епоха. Би ли било приемливо подобно нещо, за която и да е страна?

Медиите отказват да изложат този критичен въпрос пред аудиториите си, като вместо това осъждат методите на Путин като чисто агресивни.

 

Отказ от деескалация

До декември 2021-а година американските разузнавателни агенции биеха тревога, че Русия струпва войски по границата с Украйна и планира да нападне. Путин беше много ясен относно пътя за деескалация. Той призова Запада да спре разширяването на НАТО, да договори неутралитет за Украйна в съперничеството Изток/Запад, да отстрани американските ядрени оръжия от неядрените страни, и да премахне ракетите, базите и войските в близост до Русия. Това бяха искания, които САЩ със сигурност щаха да отправят, ако Русия беше в такава позиция.

За жалост, Съединените щати отказаха да преговарят по най-съществените притеснения на Русия. Съединените щати предложиха сериозни стъпки към по-широк контрол върху оръжията – нещо, което руснаците признаха и оцениха – но игнорираха проблемът с активността на НАТО в Украйна и с разполагането на ядрени оръжия в Източна Европа.

За разширяването на НАТО Държавният департамент продължи да настоява, че няма да се откаже от политиката на отворени врати на НАТО – с други думи, потвърдиха правото да разширят НАТО и да игнорират червената линия на Русия.

Макар Съединените щати да дадоха сигнал, че ще се съгласят на неофициално споразумение за отлагане на приемането на Украйна в НАТО за някакъв период от време, беше ясно, че това няма да е достатъчно за Русия, която още помни последното нарушено споразумение.

Вместо да се заемат с разрешаване на притесненията, породени от отношенията на Украйна с НАТО, Съедините щати избраха да налеят стотици милиони долари в оръжие за Украйна, изостряйки изразените от Путин притеснения. Украинският президент Володимир Зеленски не помогна на ситуацията, казвайки в пика на напрежението, че Украйна може да започне програма за ядрено оръжие.

След като Путин обяви признаването на отцепилите се републики, държавният секретар Антъни Блинкен отмени разговори с Путин и започна процедура за налагане на санкции срещу Русия – доста преди руски войник да е стъпил в Украйна.

Ако Съединените щати бяха истински заинтересовани от избягването на война, щаха да използват всяка възможност за деескалация на ситуацията. Вместо това те правеха точно обратното на почти всяка крачка по пътя.

В своя коментарен материал Washington Post (28.02.22) подценява значението на отхвърлянето от Съединените щати на основните притеснения на Русия, пишейки: „Русия каза, че иска гаранции, че Украйна ще бъде спряна от влизане в НАТО – неприемливо предложение за Западния алианс, който поддържа политика на отворените врати.“ Политиката на отворени врати на НАТО се представя като напълно неотменима политика, с която Путин трябва да свиква. Това положение, толкова решаващо за украинската криза, остава неоспорвано в екосистемата на американските медии.

„Стратегическият казус с риска от война“

Невъзможно е да се каже със сигурност защо администрацията на Байдън възприе подход, който увеличи вероятността от война, но един материал на Wall Street Journal от миналия месец може би дава някакво обяснение.

 

На 22.12.21 изданието публикува мнение на Джон Дени, изследовател в  Atlantic Council – тинк танк, основан от Съединените щати и съюзническите държави, който де факто функционира като мозъчен тръст на НАТО. Материалът беше провоктивно озаглавен „Стратегическият казус с риска от война в Украйна“. Тезата на Дени е, че Западът трябва да откаже да преговаря с Русия, защото всеки от двата възможни изхода е в полза на американските интереси.

Ако Путин се оттегли без сделка, ще бъде огромно унижение. Той би загубил образ и положение, вътрешно в страната си и на световната сцена. Но Путин, тръгващ на война, също е изгоден за Съединените щати, продължава авторът на мнението. На първо място, това ще даде на НАТО повече легитимност, като изкове още по-силен анти-руски консенсус в Европа.“ На второ място, една мащабна атака ще предизвика „следваща порция още по-унищожителни санкции“, отслабващи руската икономика и способността й да си съперничи с Щатите за глобално влияние. Трето, една инвазия е „вероятно да отприщи партизанска война“, която би „отслабила силата и духа на руската армия, като ще удари вътрешната популярност на господин Путин и ще намали влиянието на Русия в глобален план.“

Накратко, една част от мозъчния тръст на НАТО подкрепя риска от използването на цивилни украински граждани за заложници на американския интерес да заздрави позициите на Съединените щати в света.

 

„Нещо по-лошо и от война“

Материал от 2.03.22 в New York Times от Иван Кръстев от Виенския институт по хуманитарни науки също допуска, че руска инвазия в Украйна няма да е най-лошият изход:

„Руско нахлуване в Украйна би могло, по изкривен начин, да спаси сегашния Европейски ред. НАТО няма да има никакъв избор, освен да отговори твърдо, включвайки груби санкции и действайки в решително единство. Утежнявайки конфликта, Путин може да сплоти опонентите си.“

Материалът е озаглавен „Европа смята, че Путин планира нещо по-лошо от война“ и това нещо е „нова архитектура на европейската сигурност, която признава сферата на влияние на Русия в пост-съветското пространство.“

Невъзможно е да знаем със сигурност дали администрацията на Байдън споделя чувството, че от руската инвазия ще има предимства, но мотивите са ясни и голяма част от предсказанията на тези статии се приближават към нас.

Всичко това няма за цел да каже, че инвазията на Путин е оправдана – FAIR решително осъжда инвазията като незаконна и унищожителна  - но, наричайки я „непровокирана“, отклоняваме вниманието от личния принос на Съединените щати за този катастрофален резултат. Съединените щати пренебрегнаха предупрежденията както на руските, така и на американските официални представители за възможното разразяване на огромен пожар, ако Съединените щати продължат да следват този път и не трябва да се изненадваме, че накрая това се случи.

Сега, когато светът за пореден път се приближава към ядрено унищожение, е по-важно от всякога западните общества да разберат и да променят ролята на своите правителства, която завлече всички ни до то тук.
 

     Aвтор: Брайс Грийн, fair.org

     Източник: "ГЛАСОВЕ"

     Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова