Новите измерения на фашизма

Новите измерения на фашизма
26-03-2022г.
19
Гост-автор

На 2 март в Европейския Съюз, Великобритания, а малко по-късно и САЩ бяха забранени телевизията и сайта на Russia Today, както и свързаната с тях медийна компания Sputnik. Седмица по-късно в Русия Думата прие закон, с който инкриминира разпространяването на „фалшива“ информация срещу войната и пропаганда срещу нея с присъди от 3 до 15 години. Резултатът е самозатварянето на много от опозиционните медии като телевизионния канал „Дожд“, сайт и радио „Ехото на Москва“, както и руските редакции на много от чуждите новинарски компании.

На 20 март в Украйна с благословията на президента Володимир Зеленски бяха забранени 11 партии. Сред тях само една официално се бе афиширала като проруска. Всички останали са социалистически или със сходни леви възгледи. Освен това със същия указ бе решено на територията на страната да бъде напълно уеднаквена телевизионната програма, за да не се промъкнат случайно други мнения по основните въпроси.

У нас находчиви и бързоориентиращи се журналисти започнаха да правят списъци с хора от медийните среди, които са обявени за рупори на пропутинската пропаганда.

Всичките тези събития ме връщат към историята на Италия преди точно 100 години. Тогава там до властта успява да се добере движението на Бенито Мусолини. Той създава своята организация на 23 март 1919 г., но обща стачка през октомври 1922 г. му дава възможност да предизвика „Похода към Рим“. 30 хиляди фашисти, облечени с черни ризи, поемат към италианската столица. Кралят Виктор Емануел III е изправен пред тежък избор. Сложната икономическа ситуация, породена от кризата след Първата световна война, изтласква на преден план Италианската социалистическа партия, която предлага социални реформи и премахване на капиталистическата, икономическа и обществена система. Другият вариант са фашистите. Въпреки че италианската армия е много по-добре въоръжена и организирана, тя допуска влизането на черноризците в столицата. Изборът е направен. Мусолини създава коалиция заедно с националистическата и либералната партии. Още през 1923 г. е променен изборният закон. С него две трети от местата в парламента отиват при партията, която вземе повече от 25% от вота. През следващата година с насилие и заплахи фашистите печелят изборите.

На 30 май 1924 г. водачът на социалистите Джакомо Матеоти открито говори в парламента за направените изборни машинации. Единадесет дни по-късно той е отвлечен и убит от фашистите. В края на 1924 г. и началото на 1925 г. започва и разправата с инакомислието. Налага се цензура, която макар и да не е толкова строга, колкото тази в нацистка Германия, унищожава възможността да се покаже различно мнение. През 1928 г. са забранени всички партии, освен фашистката.

Много хора не разбират защо фашизмът е приемлив вариант за обществено развитие за елитите в Европа и на други места по света през 20-те и 30-те години на ХХ век. Отговорът е скрит в икономическата му платформа и модела на социална организация, която предлага. Това е корпоративистка идеология. Официалната цел на фашистите е да обединят нацията, като премахнат разделението на бедни и богати. Държавата се намесва със своите синдикати и помага на работниците да получат по-добри работни условия, но в същото време дотира големите производители. Така магнатите са доволни, защото получават огромните държавни поръчки. От своя страна работниците се задоволяват с известно повишение на заплатите и теоретичната подкрепа от страна на правителствените синдикати. По този начин в Италия е измислена рецептата да се надгради капитализма. За разлика от социалистическите държави, при фашистките режими частната собственост и възможността да се предават пари и власт по наследство се запазва. Богатите стават все по-богати, а наложеният диктаторски режим не позволява да се появят социални вълнения. В началото италианският фашизъм няма традиционните за нацизма елементи на антисемитизъм и издигане в култ на расовата теория. Това го прави още по-приемлив в очите на елитите.

За съжаление, днес ситуацията изглежда сходна, а фашизмът, макар и скрит под покривалото на новите електронни политики, ще се окаже отново на мода. Всички виждаме как в световен мащаб корпорациите заемат все повече място в контрола на живота ни. Олигарсите, независимо дали говорим за Абрамович, Потанин, Безос, Мъск или Жън Чжънфей, нямат нищо против да съществуват в такава среда. Виждаме как днес те печелят от държавните поръчки в двата оформящи се лагера. Омразата, която насаждат политиците в момента, ще създаде условията за повята на новите фашистки движения. Дори и да се наричат по друг начин, те ще имат фашистка основа. Контролът върху обществото днес е в пъти по-обхващащ и страшен от това, което успяват да постигнат хората на Мусолини през 20-те и 30-те години. Замислете се само каква кибер следа оставяте всеки път, когато плащате с карта, всеки път когато ходите със смартфон в джоба си или си сипвате гориво с карта за намаление. Крачката за достигане на този пълен контрол, който искат богатите и политическият елит е унищожаването на инакомислието. Налагането на една истина и една единствена гледна точка е първата стъпка към истинското тоталитарно общество. Такова, каквото досега не е имало и каквото дори и Джордж Оруел не е успял да си представи. Заради това е много важно да не позволяваме на новите хунвейбини да ни наложат своята единствена правилна вяра. Ако това стане, моделът на фашизма ще ни се стори детска игра. Той ще превземе целия свят, независимо дали става дума за Америка и нейните сателити или за Русия и Китай. 

   Автор: Александър Сивилов

   Източник: БНР

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.