Нови хора й трябват на България

Нови хора й трябват на България
06-08-2022г.
17
Гост-автор

Мира Добрева:

Продължавам да упорствам и както всяка година, и тази съм предпочела Родното Черноморие пред Лазурния бряг или Гърция.

Излизам да разходя НАЙРО и пътьом купувам праскови - миловидна бабичка ги продава и без да ми трябват толкова, вземам повече, с надеждата да ѝ помогна с някой допълнителен лев към пенсията. Видно е, че плодовете са от дървото в двора ѝ и нито питам за бележка, нито очаквам касов апарат…
 
Доброто отношение ми е достатъчно и сякаш обещава: “И тук ще стане като в Гърция! Някога, някой ден…”
 
Продължавам по пътя си с торбичката, кучето, раницата, жегата и праха. Пред мен се изпречва спрял камион, пълен с дини. До него - човек. Мъж. Кръстосал крака. Недокосвал вода. С вид на купонясвал до сутринта.
 
Избутвам от съзнанието си мисълта за Лазурния бряг, прогонвам стари спомени за продавачи на дини по онези места.
 
Казвам си: какво толкова - диня ще взимам, не него. И питам:

⁃ Имате ли по-малки, че съм с торба и куче.
⁃ Нямам - отговаря той.
⁃ А може ли да ми отрежете една половинка?
⁃ Не може. После к’во да я прая…
⁃ Ами, добре… Ще взема цяла - казвам, сякаш диня не видяла.
Плащам, оставям рестото за бакшиш, а мъжът ми подава динята в ръцете.
⁃ А торбичка може ли?
⁃ Не може. Ня’ам.
⁃ Ами… как така… ще я изпусна!
⁃ Ще държиш здраво! - рече той и ми обърна гръб.
 
Потеглих по прашния път, а прашните ми мисли се метличкаха из рошавата ми глава.
 
Една се забучи да стърчи над останалите:
 
Не ново правителство.
Нови хора ѝ трябват на България.

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.