Никой не говори за женското насилие над мъжете

АВТОР: Христо Стоянов

Понеже много се говори за насилието срещу жената.

За семейното насилие.

Предимно насилието върху жени.

Започва се от физическото насилие и се завършва до психическото насилие.

Върху жените, разбира се.

Мъжете са търпеливи и е невъзможно да бъдат насилени.

И си спомням как две студентки в Смолян бяха хванали едно момче и когато свършили силите му решили да му сложат включена ютия върху слабините.

Познайте какво е станало.

Но това не е насилие, това е сексуална игра.

Също там, в оня край, една девойка успя да отхапе... Е, пак сексуална игра...

Ами Анита Мейзер, или както се казва там...

Тя пък си удуши младежа, който се оказа и културист...

Ама пак сексуална игра...

А предизвикателствата – от малките флиртове с приятелите до големите изневери с тях...

От непрекъснатото „гукане“ и претенции вкъщи, до разделянето и отчуждаването на децата.

Особено последното.

Бащи, които не стигат до децата си и не търсят помощ от полицията по простата причина, че биха се унижили.

Пред децата.

Пък и оня чисто мъжки стремеж  да не съсипват психиката на детето с тези дърпания и прения пред него...

Аз лично с години не видях сина си по тази проста причина – и без това го насъскват и за един месец в годината не можеш да изтриеш с добрина това, което цяла година се насажда срещу бащата.

Трябва ли това дете да става свидетел на това как не родителите му, а полицаят го раздава на порции.

Или ще отречете това.

Това не е насилие.

И не е ли това нещо провокация същевременно.

Защото невинаги нервите издържат.

Представете си – цяла година чакаш този миг да вземеш детето си за двадесетина дена.

Цяла година си уговарял отпуската си с приятели и колеги, събирал си пари, разтребил си дома си, спрял си пиенето, пороците, хващаш влак, автобус, приятел с кола, собствена кола...

Отиваш там, където детето ти е заточено и само телефонна слушалка те е свързвала с него.

И заварваш заключена врата, глас в слушалката.

Не може сега, няма да стане, детето не иска – или е искало, ама не може да те познае.

Защото ти си вече един от чичковците, с които го е запознавала пред годината мама...

Никой не мисли за това насилие.

И какво му остава на този мъж – да отиде в полицията, да покаже решението за свиждане, да дойде с полиция, да се разкрещят пред детето тъщата, тъстът да измъкне колец от доматито в градината, полицаят да дръпне детето, докато другият застава между разкъсващите го страни...

Детето, разчеквано между родителите като между коне герой от „Време разделно“...

Какво става с това дете.

Какво става с този мъж.

Но това, разбира се, не е насилие.

Това е грижа за детето.

Хайде, бащата ще го преживее на принципа: „Видов ден ще дойде. Детето ще разбере един ден“...

Ама този видов ден като дойде, това дете дали ще го осъзнае.

Защото е деформирано от сцените...

Защото е чакало също да дойде бащата, но той не идва, за да не му причинява тези сцени.

И през годините са му натяквали на това дете, че баща му не иска и да го види, а защо – вече разбрахте...

Това не е психически тормоз. И, ако мъжът избухне един ден, бих го разбрал.

Моля ви, разберете го и вие.

Заради детето, разчекнато между вас.

****
Източник: 168chasa.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}