Ние сме изгубеното поколение
Когато се родихме беше зима,
правехме снежни човеци,
ботушите ни се пълнеха със сняг,
имахме телефони с шайби и фотоапарати с лента,
записвахме музика на касетки,
купуваха ни дрехи от сергиите,
викахме духове и дама пика,
попълвахме лексикони.
Мечтаехме за голямото светло утре,
докато родителите ни варяха буркани с лютеница
и компот от круши,
започвахме работа само за малко парите не стигат,
после ще уча,
ще уча.
Ще ме приемат в университета,
ще стана учител, лекар, космонавт ,
библиотекарка,
ще започна бизнес.
А мама и татко ще си почиват,
очите им ще се усмихват
и ще пеят онези песни, които пеят само с приятели,
когато са щастливи и им е топло,
а масата е достатъчна да ги събере и нахрани.
Но ние,
ние сме изгубеното поколение
и ботушите ни се пълнят със сняг.
Родихме се в зимата на света.
И все още мислим,
че ако има слънце,
ще ни открият.
АВТОР: Ана Цанкова
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.