НИЕ РЕШАВАМЕ КОЙ Е ЕВРЕИН И КОЙ НЕ!

Великият режисьор Фриц Ланг е поканен от Гьобелс да сътрудничи на нацисткия режим. Когато споменава че е евреин, министърът на пропагандата на Райха отговорил: - Не бъдете наивнен, г-н Ланг, ние решаваме кой е евреин и кой не! 
Нещо подобно се случва и днес.
Режимът е този, който решава кой е фашист и кой не.
Фашист (и националист, антисемит, хомофоб, расист, теоретик на конспирацията,  ...) са не само онези, които, приемайки демократичната игра, държат бюста на Мусолини у дома, но и онези, които - също държат бюстът на Че Гевара у дома. Противопоставят се на матката под ноем, защитават семейството, оспорват реториката на човешките права, критикуват политиката на държавата Израел, не вярват, че атентатът от 11 септември е дело на Бин Ладен , смятат, че Ковид не е чума, не са ваксинирани, искат излизане от НАТО и т.н.
Обратно, украинските неонацисти не са фашисти. Фактът, че те вдъхновяват унищожителя на евреите Бандера, не е повод за смущение. Още по-малко фактът, че от 2014 г., годината, в която дойдоха на власт с преврата на Майдана, те се отличават не толкова с думите си (на които, докато не се докаже противното, могат да се противопоставят с други думи), а с делата си: забрана на руския език в училищата;  изгаряне на 100 души живи в профсъюзната централа в Одеса;  разпускане със закон на около десет политически партии, които заедно събират съгласието на 30% от избирателното тяло;  чрез терористични бомбардировки на градовете на бунтовническите региони.
Те не само не са фашисти, но наистина са искрени демократи, заслужаващи да бъдат финансирани с оръжие и пари.
Това невероятно обръщане на реалността не е изненадващо само по себе си.  Властта отдавна се е превърнала в развъдник на лъжи. Това, което е ужасно, е лекотата, с която полукултурната публика (която на този етап трябва да се определи като напълно невежа) на така наречената левица поглъща тази река от лъжи, независимо от новините, историята и логиката ...
(С.Торе)