"Културни войни" с Владислав Апостолов: Терорът на климатичните "активисти"

23-10-2022г.
0
Владислав Апостолов

Думите трудно описват омерзението от онези две глезени, но гротескни същества, които изляха доматена супа върху шедьовър на Ван Гог в Националната галерия на Лондон, в пореден празноглав спазъм на климатична психарщина.

За щастие картината „Слънчогледите“ на великия художник е била покрита със стъкло и щетите са само по рамката, ако се вярва на управата на галерията, която бездушно и безгръбначно допусна двете създания спокойно да се гаврят с безценната творба пред множество възбудени журналисти и пасивни свидетели. Срамната сценка стана символ, както на примитивната и перверзна природа на разнообразните зелени движения, решили да тероризират обществото по всевъзможни начини, така и на престъпното съучастие на институциите и медиите.

Този отровен съюз пръкна противна епидемия от екологичен екстремизъм. Всекидневие са вече кадрите на млади фанатици с празни погледи и цветни коси, които блокират движението по натоварени градски улици из Западния свят, скандират лозунги като програмирани роботи, лепят дланите си по цимента, стараят се да съсипят световни картини в големи галерии, нападат невинни минувачи, трошат витрини, унищожават продукти, саботират инфраструктура, застрашават живота и здравето на цивилизовани мъже и жени.

Съвсем уместни са паралелите с извергите от „Ислямска държава“, които демонстративно смазваха статуи и взривяваха храмове. Самодоволните джендърфлуидни богаташки изчадия пред картината на Ван Гог и мракобесните маскирани терористи в пустинята имат много повече общи черти и допирни точки, отколкото медиите и институциите в Западния свят са склонни да признаят.

За съжаление варварщината и вандалщината на тези галени от елита малки чудовища са не просто допустими, но и активно насърчавани. В тази връзка, един съвет и към българските медии. Може би е време да спрете да наричате престъпниците, които блокират линейки, застрашават живота на хора и обезобразяват цивилизационното ни наследство „активисти“. Почти всяко заглавие за атаката срещу шедьовъра на Ван Гог ни съобщаваше за „екоактивисти на протест“. Същото слушаме при поредните новини за ордите, задръстили важна пътна артерия и превръщащи живота на работещите мъже и жени в ад.

Това не са екоактивисти, това са екстремисти. Изливането на доматена супа върху безценна европейска картина не е протест. Важно е да изпълваме думите със съдържание и да не участваме в олекотяването или изпирането на злото. Защото това, което тези движения правят и проповядват е като киселина, разяждащата фундаменталните основи на общото ни живеене. Античовешки бяс и неврологичен бъг, маскирани като загриженост за планетата. Много от водещите фигури на климатичния екстремизъм редовно ползват реториката на геноцида, третират човечеството като нещо вредно и годно за изтребление. Цялото им движение е пропито със сурова омраза към хората като биологичен вид.

Някой ден някой от тези фанатици ще направи нещо наистина неописуемо и тогава елитите, които захранват радиоактивната идеология ще се окажат в особено неприятна ситуация.

Интересно е и как почти всички климатични екстремисти са част от горните слоеве на Западните общества – младежи с престижно висше образование, отгледани в богати семейства, закърмени с комфорт, свикнали да получават всичко веднага. Думичката „Не“ им действа както чесън на вампир в ретро хорър трилър. Но жанрът, който най-точно ги описва е друг – зомби кино.

Работещите хора – независимо от възрастта – нямат нито време, нито желание за акции по самозалепване за картина на триста години или лягане пред линейка по време на час пик в петмилионен град.

Западът е заразен с цяло поколение младежи, индоктринирани в омраза към собствените си предци и повечето постижения на човечеството като цяло. Медиите ги превръщат в звезди и допълнително стимулират зверската заблуда, че с всеки ритуал по разрушение всъщност спасяват света и водят нас, изостаналите, към соларно-панелното веган бъдеще на въглеродно неутрални емисии и здравословни диети с протеин от щурци и космополитни коктейли от филтрирана урина. Докато перфектните перки, някъде там, убиват поредния прелитащ орел, не разбрал за великата еко мисия на климатичната кралица Грета Маркъл Пета.

Авторът на няколко бестселъра за залеза на либерализма Дъглас Мъри пише как в сърцето на западния човек е зейнала пропаст. И той се стреми да я запълни със смисъл отвъд и направо против историческото завещание на предишните поколения. Засега не му се получава. Резултатът е сюрреалистична гротеска по Бунюел и неговия шедьовър за моралната инверсия „Фантомът на свободата“. Най-галените, глезени, пазени и луксозно гледани деца в историята на човечеството се превърнаха в карикатруно кръвожадни изчадия, мятащи доматена супа по картини на Ван Гог. Време е за промяна в климата... на цялата ни модерна култура. 

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.