Едно момче - мой приятел, на трийсет години - почина днес от Ковид.
Преди няколко дена той загуби майка си от същата болест.
Смърт като смърт...
Не са нужни обвинения, не са нужни тежки думи - остава тъгата, която е непреодолима...
Но и остава въпросът:
В какво се превърна, ти, Родино, за нашите деца, които избраха трудния път да се борят и да живеят у дома?
Днес ти не си нищо повече от скотобойна за тях, на чийто дръвник вече ежечасно се избиват последните оцелели българи.
Единственото решение е всеобщ бунт срещу престъпниците във властта, които ръководят този геноцид!
Някои се надяват на пролетта - ще мине всичко, ще цъфнат цветенцата, красотата ще ни върне надеждите...