Нешка Робева: Сбогом, Мима - приятелко.

Нешка Робева: Сбогом, Мима - приятелко.
26-12-2020г.
4
Гост-автор
Светли празници, приятели,
На втория ден от Рождество Христово, Мария пое по пътя към вечността...
Мария Павлова.
Не се мъчете да си припомните коя е. Не я познавате. Не е известна… Не сте я гледали по телевизията...Не сте я слушали по радиото. Дори във вестниците на сте я чели…
Мария Павлова или Мима, както малцината й приятели я наричахме, бе съпруга на Константин Павлов.
Казват, че до всеки успял мъж, стои една умна жена.
Коста не бе успял мъж. Той бе гений! Единственото, в което безпогрешно успяваше, бе да върви срещу течението и да устоява, защото Тя бе неотлъчно до Него…
Коста бе ръбат, чепат, скандалджия, побойник, съвсем малко възхваляван и грубо, до садизъм, отхвърлян… Забраняван… И въпреки това, устояваше на теченията, на конюнктурите, на предателствата и ударите под кръста, защото Тя бе до него…
Тя бе до него… Както Мария до своя син по стръмния път към…
Коста бе Поет в България – страната на разстреляните поети...
И до него, неотлъчно „докато Смъртта ги раздели“, бе Тя – Мария Павлова – Мъченицата.
Сбогом Мима. Благодаря ти за Коста… за приятелството…
Истината често, особено в некролог, звучи патетично, /сребърни камбанки, както Коста, би ни подиграл/но това не пречи да е Истина...
Сбогом, Мима - приятелко.
И помни: „…Ще те чакаме трима…“
 
  Автор: Нешка Робева
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.