НЕЩО СЕ МЪТИ

НЕЩО СЕ МЪТИ 
Почнеше ли да се мъти нещо около мен, почнеха ли майка и татко да ме пращат в другата стая да видя дали работи радиото, за да си приказват насаме, и ми се случваше случка. Я ме пращаха на лагер експресно в Черни Осъм, Троянско, и то с шорти, на крачолите на които имаше ластик, я ме командироваха за през лятото в Голяма Брестница, Луковитско, да паса една коза и да наблюдавам свинята, ако се праси през нощта, я ме записваха в шофьорска паралелка в гимназията, а шофьор от мен така и не стана никога, но шушукането винаги беше за моя сметка. 
На нещо такова ми мирише и сега – мирише ми на барут, на сенки и полусенки, на геополитика и на домашни игрички, мирише ми на умълчавания и спотайвания и ми мирише, че ще хапнем дръвцето. Мирише ми и на изпращане на целокупния български народ в другата стая – да види дали свири радиото. Това се нарича ошашавяне, баламосване и заглавикване. Готвят ни едно хубаво дръвце – да го хапнем, за да не си глътнем езика от болка. 
Майка ми и баща ми решаваха до едно време вместо мен, но генерално не сгрешиха, защото ме обичаха и знаеха в края на краищата какво искам. 
Винаги, винаги най-много от всичко съм искал две неща – да ме оставят на мира и да пиша стихотворения, ако е възможно. 
Сега обаче няма да ни оставят на мира. 
С какво щастие само, с какъв възторг една кореспондентка на БТВ от Брюксел съобщаваше за деветнайсетия пакет санкции срещу Русия. Такова театралничене, такива акценти, такова ехо от френско Ръ, че на човек да му се отще всичко. А тембърът ѝ – като на струг във фабрика „Гложенска комуна“ през седемдесетте години на миналия век. Звуци стружки.
Тази същата дама не съобщава новини и не прави репортаж, а разиграва моноспектакъл, рецитира поема срещу Русия. Нещо като женски Владимир Маяковски с обратен знак. 
Щом чуя, че всичко е наред, че ще има горива, че ни остават още двайсетина дена да видим какво ще правим с тоя проклет Лукойл, като чуя, че се вземат мерки и се обсъждат опции и възможности, и знам, че работата е много зле. 
Нямам представа каква точно игра играят нашите политици – артисти от второто и третото действие, но най-важното сега за тях е да не излезе, че на Тръмп не му пука за България, което си е абсолютно така. И да не стане да намразим американците и да залюбим още повече белите мечки в Сибир. И второ – като почне разсичането на Лукойлското жертвено добиче, и те да вземат по някоя мръвка с вкус на петрол. 
Тая война в Украйна ни разгони фамилиите, направи ни на луди. Заради нея и в нейно име Вселената трябва да спре да се разширява и да започне да се свива, и да ни смачка и изцеди, докато се върне обратно при Големия взрив. 
Лягаме и ставаме с тия заплахи, с тия ракети и бомби, с тия орешници и томахавки. Впиваме се във войната като кърлеж в изгнила кост. Само дето изгнилата кост сме ние – завеяните същества от бивши фабрики и канцеларии. Аз така и не разбрах как войната в Газа е добра, а в Украйна – лоша. Мъча се да го разбера и се спъвам, и не мога. 
Наблюдавам няколко нива на възприемане на действителността. 
Баш управниците на света с много малки изключения са маниакални шизофреници, за които кратките изречения са като големи романи за кръв, пари и територии.
Така наречената интелигенция продължава да обяснява света главно с метафори, а още по-главно с мълчание, което уж говорело много. Да ме извинят всички, които мислят, че мълчанието говори много. 
И аз така някога си мислех, че мълчанието на една красива десетокласничка е белег на задълбоченост, а тя просто била повърхностна и зад гърба ми обичала още двама-трима като мен– милата моя любов от гимназията. Ето ви я метафората, ето ви го мълчанието.
Ситуацията е такава, че непрекъснато човекът е боден с вилица – като хапка, като салата, като предястие. Боцкан е с инжекции като опитно свинче, пробождан е с нож, убиван е с куршум, след което му се пуска „Ергенът“ , „Вдовицата“ и „Озлочестената сестра на вдовицата“.
Вие представяте ли си – след като спряха всичко, което идва от Изток и от мъртвите сибирски полета, сега искат и да забранят да се пътува до Русия. Организирани екскурзии да няма. После ще забранят да се минава с коли и пешеходно покрай руското посолство, покрай китайското и сръбското, а тролеят петица, който минаваше някога покрай посолството на Северна Корея, ще смени маршрута си и ще стига до улица „Козяк“. 
Шизофренията е вдъхновяваща. 
Днес прочетох писания на бивш депутат, професор и за малко и президентски човек, че комунистите в селото му толкова мразели рода му, че отровили кучето им. И след като репресирания род заровил кучето под една слива, ги посъветвали да го махнат, тъй като тая отрова – комунистическа – може да отрови и сливите на дървото. Какъв ти тук български чадър, какъв ти Али Агджа, какъв ти Папа Йоан Павел Втори? Комунистическата отрова, убила куче, може да отрови и сливите по дърветата, и тия, които ядат сливите, а накрая – и райската ябълка на демокрацията.
Някога, като много ми се ядосаше, баба ми Дона ме плашеше, че ще си дерне ризата пред баща ми и ще ме наклевети, дето съм бикоглав. 
Бикоглав съм, дебела кратуна съм и ми иде да си дерна ризата, защото вече трудно вдявам конеца в иглата.

Автор: Николай Милчев, фейсбук