Неприятно наблюдение

Българските, хм, как да ги нарека... демократи, стари седесари, антикомунисти, европейци, културни хора, просветени личности, градски типове, сини, зелени, готини, умни и красиви... излъчват само слабост. Нищо друго.
И вече няма нито как, нито защо да получават съчувствие или разбиране. По-възрастните от тях вече са отчаяни или оглупели.
По-младите или не съществуват, или са просто мазни кариеристи без принципи. А има и една особено скръбна подгрупа от български демократи на средна възраст, която буди единствено тих ужас, защото нормален човек не би искал за нищо на света да се намира в тяхното състояние.

Това са хората, които пропиляха всички исторически шансове за превръщането на България в нормална страна. Техният, хм, наивен плурализъм, грешно практикуван хуманизъм и перестроечен хипарлък бяха плахо секси някъде докъм 2000 г., макар че те и по-рано даваха сигнали за предстояща мозъчна смърт. Но от 2000 г. насам и особено след 2009 мъжете и жените от тази подгрупа са тъжна гледка на вялост, сълзливост и безпомощност. Това никак не е вдъхновяващо. Не е привлекателно. Не е жизнеспособно. Не е интересно и не буди симпатия. Тяхната вбесяваща похабеност единствено отвращава. Времето ги наказа за това, че се правеха на бледи и интересни.

***
Прав беше онзи иронично настроен човек, който казваше, че из центъра на София още се мотаят недобити представители на пропаднала порода наследници на буржоазни привички, обитатели на рухващи стари жилища, слаби резултати от някогашно щастие, носители на мухлясалите лисичи яки на прабабите си.

Това са вече излишни хора. Излишни са не защото не са научени на нищо добро, а защото не са направили нищо с това добро. И аз принадлежа към тяхната (нашата) умираща социална база, така че знам греховете им - греховете ни - отвътре. Тези грехове са гнусни. Най-гнусното е, че позволяваме на други да си разиграват коня, защото грешно сме учени като по-умни винаги да отстъпваме. И ето ни сега сред развалините на къщите и улиците, сред спуканите кондоми и купчините смет докато изроди заслужено ни се подиграват от терасите си. Но кой е вече изродът?

***
Човек трябва да има някакви импулси за действие - както в своя, така и в обществена полза. Тъжното повторение на свещената история как прабаба ви е била фрейлина на царицата или елегантно-умореното слушане на Азнавур няма да помогнат. Тези прашасали удоволствия се превърнаха в още една отрова, от която да се откажем.

Изкъпете се. Стегнете се. Проветрете. Ако не ви пускат, набийте си една злобарка за здраве. Изперете чаршафа. Пак се изкъпете. Облечете се прилично. Оправете отдавна повредената вратичка на шкафа. Сдържайте глупавите си сълзи. Овладейте скапаното самосъжаление и понамалете чашката. Ходете малко по-изправено. Идете на Витоша. Не си правете кумири и не гледайте с тъпа изненада. Стиснете зъби. Осъзнайте маниите си. Дръжте се, както съответства на възрастта ви. Не натрапвайте жалките си чувства. Проявявайте системно самоуважение. Пък ще видим по-подир."

Автор: публикация на Манол Глишев, ФБ

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}