Непрекъснатият възход надолу

Партии с глупашки имена - така ще се нарича епохата, нашата, от последните дни.

Думите, предназначени културно за политическа дейност свършиха. Изчерпаха се.

Идва още една партия, която обяснява съществуваноето си с “възход”. Огледайте се.

Думи като “напред”, “възход”, “развитие”, “Възраждане” са толкова счупени от политиците, че от немай къде се появиха и партии-глаголи: например “идваме” и “продължаваме”. Дори има партия глагол “има”.

Да не говорим как са смлени понятия като “народ” и “България”.

Всички избягват “нация”, забранено е да имаме “нация”. Виж, “народ” - може.

Самият глагол “можем” също беше партия или слоган.

Дайте си сметка как се изчерпват думите и оттам колко е изчерпана идеята за новия прекрасен непознат, който прави партия. Трябва ни човек, не партия, трябва ни личност, не похабени думи.

Президенът Радев е люпилня за имидж. Който се отърка в него, после прави свой проект. Има ли нова такава пословица - с чужд имидж, партия правиш? Предполагаме - поредния възход, с който утре ще берем ядове.

Ядове могат да бъдат и прекомерните залитания по руския интерес. Не, няма да стане така тая работят.

Нужда имаме от нещо друго - да престанем да считаме свестните и честните у нас за луди.

Целият ни политически живот е като жълта преса - компрометираните компрометират и най-добрата идея. А на познатите лица им се вадят очите, за да се появят непознати субекти, натъркани с феромони от служебните правителства и опаковани от американското посолство. Време е за нещо друго.

Но я кажете за какво, как продължава изречението “време ни е за…”? За промяна? За Възход? За Възраждане? За развитие?

Изчерпахме не просто модела, а неговите синоними даже. Това ще свърши зле. Както свършва всеки възход надолу.