НЕИЗВЕСТНОТО

Автор: Христо Панчев, ФБ

Първите Холерни бунтове избухват през 1830-та в Русия, година по-късно във Великобритания, а с Петата пандемия бунтове има и в Германия. В Севастопол гневът към карантината и забраните за движение избива в погроми над полицейски участъци и болници. Има и жертви. В Петербург са нападнати и бити медицински работници. Нажежената тълпа там вярва, че холерата е измислица и е в ход заговор за отравяне на кладенците на бедните.

Зад пъкления план, според протестиращите, стоели богаташите, лекарите, градската управа и чужденците. Във Великобритания на много места изникват улични барикади срещу ограниченията. Протестиращите в Ливърпул са убедени, че докторите умъртвяват болните, за да извършват експерименти с телата им. При бунтовете в Ексетър го отнасят дори гробокопачите. В Хамбург пък медицински работник с притекъл се на помощ полицай са пребити до смърт от разгневената тълпа.

Човешката природа изпитва нетърпимост, дори погнуса към неизвестното. Искаме да го запълним с нещо ясно и разбираемо. Ако научната информация е твърде сложна или непълна, разчитаме на личния си опит. Ако в него липсва нещо познато, с което да сравним - остава ни само логиката на сетивата.

Ниските прослойки в царска Русия тънат в огромна мизерия – значи богатите планират унищожение. Години преди бунтовете във Великобритания, има скандал с осъдени за незаконна търговия на човешки останки за дисекции в медицинските училища. Логиката на сетивата навързва фактите: значи с измислена епидемия си прикриват страшните далавери.

От векове се вярвало, че холерата се причинява от мръсна вода. Това бил житейският опит. Той бил доста по-близо до истината, отколкото усещанията на тълпата, но пак не бил достатъчен. Мътността на водата не била сигурен показател, а заразата имала и други лукави начини да вилнее в онези години. Така липсата на достатъчно точна информация обричала всяко управление на грешки и неадекватност. Следвали хаос, страх и съмнения.

Все пак обаче, в тази история неизвестността била победена. Германският изследовател Робърт Кох успял да изолира и изучи свойствата на бактерията причинител, а с това Петата пандемия на холера се оказва последната за Европа.

Не винаги историите завършвали така обаче. Няколко века преди това митични същества и суеверия направлявали ежедневието, а сънища определяли държавни решения. Вярата и духовността пък не пречели на гражданите да се забавляват с публични екзекуции, а слухът бил достатъчен, за да те качи на кладата. Особено ако си жена. Тези така сетивни времена останали в историята като Тъмните векове.

Смущава ме как днес третираме реалността. В информационното цунами, в което се намираме от възхода на социалните мрежи насам, онази скучната, неуверена, но що-годе работеща реалност започна да изчезва. Като в онзи роман на Стивън Кинг - ланголиерите започнаха да я изяждат, а зад нея да остава празен фон. Сетивата не ни позволяват да видим празното пространство обаче. Виждаме една виртуална реалност, като в забавен анимационен филм – с ярки цветове, без нюанси, с герои и злодеи, прости проблеми и прости решения. Без лоши новини освен, разбира се, масовите екзекуции, пардон... криминалната хроника.

В тази нова реалност политиката е окупирана от анимационни герои, които издават странни звуци, правят странни движения, пускат лафове и забавляват зрителя. А той се смее и скролва надолу за още емоции, за факти по избор и за удобна действителност, в която проблемите се решават с магия. Магическо отслабване, чудно лекарство или например магията, че хем може да потребяваш все повече, хем да няма промяна в климата. Или хем да не ти пука за никой, хем общността да е задължена да те обгрижва и обича. Тази виртуална реалност обаче има общо с действителността, точно колкото анимационния филм с пространството извън телевизора.

Много се надявах, че с тази криза повече деца ще поискат като пораснат да станат доктори, медицински сестри, изследователи, учители, артисти, журналисти. А не мутри, футболисти и футболеси, както до сега. И ако тази криза е твърде слаба да размести приоритетите, то вероятно със задаващите се съвсем осезаеми пробиви в начина ни на живот, причинени от променящия се климат, приоритетите ще се обърнат.

Защото няма проблем да загубиш представа за реалността ако лежиш на плажа и слушаш морето. Но ако ти се случи да затвориш очи и да се отдадеш на мечти и сънища, докато шофираш с висока скорост, то действителността – онази извън телевизора, твърде скоро ще ти напомни за себе си.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}