Негово Величество Борисъ III

Негово Величество Борисъ III
30-01-2022г.
12
Гост-автор
На 30 януари 1894 г., в София е роден цар Борис III Обединител - последният управлявал български цар.

Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. Източноправославното кръщение става през 1896 г. в Софийската катедрала, като императорът кръстник се представлява от руския генерал Кутузов.
 
През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916 г.), генерал-майор (1918 г.).
 
Борис III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.
 
След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.
 
През 1940 г. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба в които е включена и възможност за бъдещо съвместно присъединяване към Оста Рим-Берлин-Токио.
 
През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.
 
През март – април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Поморавие, Вардарска Македония и Беломорие. Във връзка с това цар Борис III е наречен Цар Обединител.
 
След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.
 
Моят народ се бие само на Балканите, където има етнически наши земи, не може да се бие на други фронтове или в Африка, ако се прати наша войска на Волга тя ще мине на страната на руснаците заедно с музиката. (отговор на въпроса външен министър на Райха Фон Рибентроп при срещата си с него в Берлин през лятото на 1942 за изпращане на български войски на източния фронт или в помощ ноа Ромел в Африка, което Царят отказва).
 
През 1943 г. като част от т.нар. Окончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от „новите земи“, както и част от евреите от старите територии на страната.
Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на прогерманското правителство на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на Светия синод на Българската православна църква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.
 
Цар Борис III се застъпва за българските евреи и заявява, че евреите му трябват да работят на обществени строежи и затова не може да ги депортира.
 
Външният министър на Германия Рибентроп подлага на силен натиск царя, но Борис ІІІ успява до последно да отклонява дори под натиск германското искане.
 
В среща с Хитлер и Рибентроп през март 1943 година цар Борис успява да ги убеди, че условията в България не са същите и не трябва да се взимат същите мерки срещу евреите, както в Германия. Рибентроп осведомява германския пълномощен министър в София Адолф Бекерле за становището на Борис с директива № 422 от 4 април 1943 година. От телеграмата на Рибентроп става ясно, че цар Борис се застъпва за евреите от старите предели на държавата с прагматични аргументи. Царят нарежда евреите да бъдат включени в работни групи за строежи на пътища, за да може по този начин да се избегне депортацията им в Полша и издава заповед на вътрешния министър Петър Габровски, с която планираната депортация на евреите е спряна.
 
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 ч. следобед на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас – действа след седмици и бавно и причинява появата на петна по кожата.
 
Според слухове за смъртта на Борис III, царят е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с българския владетел и отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата на НКВД.
 
След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква .
През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.
 
В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:
“ На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония. ”
 
След 10 ноември 1989 г., започва издирване на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.
Поклон!
 
Източник: Памет Българска, ФБ
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.