Недостойните

Световнонеизвестната поетеса Аманда Горман, която представи свое стихотворение на церемонията по встъпването в длъжност на Джо Байдън, се отказала от услугите на каталанския си преводач, защото… последният не е млада чернокожа жена (активистка).

Но да се върнем на преводача Виктор Обиолс. Човекът е превеждал Шекспир и Оскар Уайлд, но не е достоен да преведе една набедена „поетеса” с напомпано от Американската кому… така де, демократическа партия и обслужващите я медии самочувствие. Ето ви расизъм и сексизъм в най-чист вид, като все ровим и търсим такива – бял мъж с доказани качества в професионалната си сфера е отстранен не поради липса на опит или поради некадърност, а защото е бял мъж. Образованието и професионалната биография да вървят по дяволите, щом не си с правилния цвят на кожата и/или от правилния пол или поне джендър.

Сега си представете следното заглавие:

„Преводачка с блестящ полски език е отстранена като негодна да превежда Хенрик Сенкевич, защото е чернокожа жена, а не бял хетеросексуален мъж”. Сещате се какъв вой ще нададат либералните медии от Ванкувър до Владивосток и от Осло до Уелингтън, а де що има попълващи квоти, начело с Камала Харис, ще си скубят косите в ефир и ще споделят с насълзени очи мислите за самоубийство, предизвикани от тази световна несправедливост. След това Холивуд набързо ще спретне една поучителна мелодрама с Меган Маркъл в главната роля, например.

После същите тези си позволяват да ни учат на добродетели и да се изживяват като носители на световната справедливост, а в действителност са едни комплексирани подлеци, които не се интересуват от човека, от качествата му и от професионалния му опит, а от това към кое малцинство принадлежи и колко онеправдано е то по измислената от тях скала. Именно тук свършват културата и изкуството, а възможността за общуване, преплитане и взаимно обогатяване между културите (което е различно от мултикултурализма) пада под нулата.

Истинският расизъм идва именно от ловците на расизъм и който не го забелязва или е индоктриниран до мозъка на костите и обитава някаква паралелна вселена, изпълнена с розови еднорози и песнички за компотите на баба, или е обикновен глупак, което всъщност е за предпочитане.

  Била съм два пъти в Каталуния, общувала съм си с местни хора, в София също познавам такива, освен това някога учех каталански, от който се отказах, защото е прекалено труден и изисква твърде много време. В този смисъл ще стана на крака и ще приветствам с бурни аплодисменти този, който намери чернокожа жена с достатъчно добър каталански, която да преведе чудото на поезията, сътворено от Горман, без клетите носители на езика да изпаднат в крайно изумление и да се отправят към най-близката църква, където да се помолят Господ да ги избави от поредното сполетяло ги либерално безумие (а те имат опит с подобни безумия). Обаче… да си призная честно, имайки предвид начина на мислене на „поетесата”, едва ли става въпрос за възвишена поезия и едва ли за каталанската публика би било голяма загуба невъзможността да се запознае отблизо с „творбата” ѝ.

  Автор: Татяна Иванова

  Източник: Conservative