Не знам дали ГДБОП са бой банда, но Борисов е one hit wonder

16-10-2020г.

125

Гост-автор

“Грешка, грешка,

обърках вратата -

голяма грешка,

йеее!”

Помните ли това парче на Джанго Зе? И да не го помните, го живеете - безсмъртното изкуство е такова, защото винаги някой го живее.

Аз доскоро се заблуждавах, че големият проблем на тази страна са пътищата. Питах се - какъв е пътят на България, правият път ли е, защо в Библията пише “Проклет, който отбие слепия от пътя”, а у нас казваме “Гъз път да види” и прочие.

Но се оказва, че истинският ни проблем през цялото време са били вратите. Не можем да ги намерим, а ако ги намерим, не можем да ги уцелим. За първото питайте бопаджиите, за второто - футболистите ни.

Като цяло можем да се похвалим с два исторически успеха по отношение на вратите - битката при Траянови врата през 986 г. и гола на Лечков срещу Германия през 1994-а. Всичко останало е грешка, грешка, обърках вратата. Йее.

Объркаха дори вратата към Рая. Обявиха сливналия за мъртъв леко прибързано и той възкръсна в ковчега.

А с вратите, които би трябвало да са най-строго охранявани, е обратното - тях ги намира всеки, влиза когато си иска и снима я премиера, я шкафчето му.

Навремето в “Улицата” Камен Донев като Учителя казваше: “И не, че примерно сме бедни, да кажеш, да не можем да си отворим две врати”. Ама май сме. И не можем да си отворим две врати. Защо? Защото Джанго Зе, ама Друг Зе повече.

“Пада лист от календара.

Времето над нас расте.

Как нещата се повтарят!

Как не се повтарят те!”

Разбира се, вездесъщият Веско Маринов. Човек, който хвърля много пот, за да ни предаде посланията си и дори само за това заслужава уважение. Но тук греши. Първо - как ще разбереш, че времето зад теб расте, ако Караянчева ти е дарила стар календар? Второ - нещата само се повтарят, не е да не се повтарят, Веско, ами направо се повтарят до дупка.

Както е тръгнало, скоро ще почнат да даряват и стари кондоми (и пак ще е по-малко цинично от старите календари в старческите домове). После ще свиват рамене в недоумение и ще питат чистосърдечно - “Какво, да ги хвърлим ли?”.

“Ще продължавам да пея

до последния си честен миг.”

Заплахата, отправена преди години от Йорданка Христова, никога не е звучала по-актуално. Днес тя е в устата на управлението - искате, не искате, ще ви пеем. Тук “честен миг” е силно казано, но да не спорим за епитети. Г-н Борисов си тананика:

“Аз съм част от вечността,

с мен си тръгват у дома,

с мен се радват и живеят.”

И си вярва. Това, че е все старата песен, не го притеснява. Той няма друга. Не знам дали ГДБОП са бой банда, но Борисов е one hit wonder.

Автор: Иван Ланджев

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}