"Не" на принудата, "да" на съгласието

Преди две години мой приятел ме уреди на среща. Бях виждала момчето на едно парти и погледите ни се засякоха, но не сме разговаряли. Пратих му номера си и почнахме да си пишем. В крайна сметка отидохме в един бар, разговорът вървеше добре, а виното беше хубаво. Съгласих се да отида у тях след това.
В апартамента му всичко се случи много бързо. Преди да се усетя, той се беше съблякъл и ме дръпна към леглото. Почнахме да правим секс без никаква любовна игра. Ще го опиша с една дума, „зле“, защото се почувствах като секс играчка, докато главата ми се удряше в стената на спалнята му от тласъците. Той не забеляза, докато не подложих ръката си, за да омекотя блъскането. Промълви едно „извинявай“ и продължи. Тялото ми се отпусна, а аз гледах в тавана, докато той приключи, след което се обърна и затвори очи без да ми каже нищо или да ме докосне. След няколко минути мълчание се облякох и си тръгнах.
След седмица той ми прати съобщение, че е провел страхотен разговор с мен плюс „още нещо“, но търсел нещо „дълготрайно“. Да не се страхувам обаче – щял да ми чете статиите.
Около година преди това бях на втора среща с известен редактор на книги. Той беше умен и леко задръстен, но аз се вълнувах. Срещата беше близо до дома ми, а той знаеше това и се самопокани след като си взехме храна. Казах „добре“, но му подчертах, че не искам да правим секс. Той се съгласи, че още е рано и дойде за едно питие.
Почнахме да се натискаме, но в един момент аз вече нямах желание и му казах, че съм изморена и искам да лягам. Той стана и отиде до банята, а аз реших, че ме е разбрал. Когато се върна в стаята ми, аз все още лежах разсъблечена на леглото. Той се изправи над мен и почна да мастурбира. След десет секунди, които ми се сториха цяла вечност, ме попита: „Проблем ли е?“. Не знаех какво да кажа. Не исках да вдигам скандал, да го злепоставя или да изглеждам като „луда“. Затова казах „не“. Почнах да броя на ум, докато той не свърши на стомаха ми, избърса ме с хартиена кърпичка и си тръгна.
Искам да съм ясна: не вярвам, че това са случаи на сексуален тормоз, нито пък считам, че мъжете са искали да ми навредят. Но и двата пъти се почувствах гадно. Чудех се защо съм ги допуснала в личното си пространство и защо съм влязла в тяхното. Защо не съм поставила по-ясно границите? Чудех се защо не ги беше грижа за вербалните и невербални сигнали, с които им показах, че не ми е комфортно. Чудех се дали тези мъже се питаха същите неща.
Припомних си двете случки, когато прочетох за 22-годишната фотографка, която е имала подобно преживяване с актьора и комик Азис Ансари. Момичето, наричана „Грейс“, разказва, че в даден момент му е казала: „Не искам да се чувствам притисната да спя с теб, защото ще те намразя, а не искам да те мразя“. След минути той й наредил да се обърне и да му направи фелацио. Тя го направила. Ансари каза, че преживяването им е било „при всички случаи по взаимно съгласие“.

Поведението на Ансари не прилича досущ на това на Харви Уайнстийн или Кевин Спейси, или Луис С.К.
Това е вид секс, за който не само си струва да се говори, а се налага да се говори. Не е нужно поведението да е определено от закона като сексуално престъпление или изнасилване, за да бъде погрешно. И понеже почти всяка жена има история като тази с Азис Ансари, значи трябва да осъждаме такова поведение.
Актьорът призна, че е шокиран, че Грейс не е приела тяхната среща по същия начин като него. „Може би на теб ти е било забавно снощи, но на мен не“, Грейс му написала. „Ти пренебрегна ясните ми невербални сигнали и беше настъпателен“.
„Съжалявам да чуя това. Явно не съм те разбрал правилно. Наистина съжалявам“, отговаря й Ансари.
Вярвам, че той наистина не е разбрал, че тя не се чувства добре и това е част от проблема.
Езикът, на който говорим за „съгласието“ е сложен. Проучването показва, че ежедневно и мъжете, и жените изразяват чрез различни думи, че не искат да правят нещо без да ползват ясно „не“. Например, на отправена покана казват: „Звучи чудесно, но вече си направих планове“, „Мисля, че няма да успея да дойда“. Такива тактики има и в разговорите в сексуален контекст: „Става късно“, или „Може би по-късно“, или „Следващия път“.

{BANNER_ID-3}

От ранна възраст жените се учат да угаждат на другите, особено на мъжете. Обратното, много мъже са възпитани, че времето, вниманието и любовта на жените им принадлежи. Това създава една среда, в която жените изпълняват нуждите на мъжете, за да не се изложат и да избегнат вербално и физическо насилие, а на мъжете може дори да не им мине през ум да помислят за нуждите на жените.
Това не означава, че трябва да признаем всички мъже за „чудовища“, а жените за „безпомощни“ слабачки, които всеки момент ще припаднат. Просто сме израснали със скапана представа за секса и се мъчим над въпроса: „Той или тя каза ли да?“, а това не върши услуга на никого.
Има си причина феминистките да настояват за въвеждане на модела „да означава да“. Аз лично не познавам мъже или жени, които горят от желание да се притесняват дали са преминали границата или са накарали партньора си да се чувства неприятно. Повечето от нас изпитват по-голяма наслада, когато партньорът ни също ни харесва и му е приятно. Ентусиазираното „да“ не служи само, за да предотвратява престъпления, а за да направи секса по-добър за всички.
Ако и Вие сте преживели такива малки унижения в личния и професионалния си живот и сте се разминали само със спомена за „лошите секси истории“, вероятно ще се присмеете на жените, които искат да разкажат случките си.
Трябва да включим в дискусията и мъже, и жени на различни възрасти, без да правим прибързани заключения. Трябва да настояваме в образованието да се включат дискусии за съгласието при секс. Трябва да окуражим учителите в детските градини и родителите да упражняват изграждането на „умения за съгласие“ с децата си. Това трябва да стане толкова просто, колкото да научиш детето да се оглежда като пресича улицата.

Автор: Ема Грей

***
Източник: www.huffingtonpost.com

{BANNER_ID-4}