Натискът за затваряне на въглищните централи в България е “déjà vu” в енергетиката.

29-09-2021г.

Гост-автор

Натискът за затваряне на въглищните централи в България е “déjà vu” в енергетиката. Защото такъв колосален удар върху енергийната сигурност на страната ни се е случвал – първият „успешен“ опит бе предсрочното затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Компанията тогава бе идентична – блоковете бяха заклеймени като „опасни“, въпреки многобройните инспекции на най-авторитетната международна организация – МААЕ, особено след инвестираните стотици милиони долари в подобряване на безопасността, премахване на водещите проектните недостатъци и повишаването на културата на безопасност. В периода след 1991 г. България инвестира огромен финансов ресурс именно за подобряване състоянието и надеждността на „малките блокове“, и въпреки множеството становища и верификации, които потвърдиха успешно извършените мероприятия, политическото решение бе взето – те трябваше да бъдат затворени на 31.12.2006 г. – далеч преди изтичането на първоначалния им експлоатационен ресурс. Със затварянето на 3 и 4 блок страната ни се лиши от близо 1000 MW чиста, предвидима и надеждна електрогенерация. Блокове, които можеха да работят поне още десет години. А колко простотии можеха да бъдат избегнати през това време... и колко знания и кадрови ресурси не само щяха да бъдат запазени, но и надградени...

Никога не трябва да забравяме, че за това затваряне, освен безпрецедентния европейски натиск и обещания за светло бъдеще (сега от дистанцията на времето виждаме светлината, макар и с цената на 300-400 лв. за мегаватчас), заслуга имаха и доста родни, наши си предатели, които чинно се прекланяха пред всяко едно бюрократично празнословие, идващо от Брюксел по отношение на ядрената ни централа.

За днешният казус с Мариците няма да пиша. Паралелите може да си ги направи всеки един от вас… дано доживеем момента, в който българската енергетика се защитава от самите нас, българите.

Автор: Борислав Боев, фейсбук