Натаманяване
Миналата седмица, точно в разгара на най-силните протести, се хванах на бас с посланика на една сериозна европейска страна, че Борисов остава. Негово превъзходителство, съчетавайки по брилянтен начин зле прикрито дипломатическо любопитство и добре научени уроци по български език, ми зададе уточняващ въпрос: остава или оставка? Уточних, че според мен Борисов няма никакво намерение да подава оставка, тоест остава. Посланикът смяташе, че при създалата се обстановка на улицата и с имената на ключови министри, които се очаква да бъдат сменени, правителството няма да оцелее. А и бил чел за антимонополните протести от 2013 г. Защо и сега Борисов да не си подаде оставката и да спечели следващите избори? Първо, казах му, за Борисов министрите нямат никакво значение. Може да пожертва всеки един от тях. С някои ще се раздели по-трудно, но през годините е прежалил толкова много хора, че това въобще не го мислете, Ваше превъзходителство. Освен това скоро ще е 1 август и по стара нашенска традиция протестиращите отиват на море. Но по-важно е друго. Защо Борисов ще направи всичко възможно, за да устиска до последно този път. Сега той си е отворил твърде много фронтове и никак не му е безразлично кой ще организира следващите избори. Той, от позицията и с механизмите на властта, която има, или пък неговите противници. Е, какво значение има кой организира изборите в България, пита ме посланикът. Според различни суеверия - плюс, минус 100 хиляди гласа, казвам му уж на шега. Което ме подсеща за една весела случка от 90-те години. Влиза чужденец в софийски бар и вика: One coca please. Барманът го поглежда с лукава усмивка и уточнява: Една кока или една кола? Каква е разликата, пита чужденецът. И барманът му вика: About 60 leva. (Толкова беше доза кокаин тогава). Та и в случая с изборите у нас разликата е about 100 хиляди гласа. Което при традиционно ниска избирателна активност винаги може да бъде от решаващо значение. Нима фалшифицират изборите, ококори се посланикът. Отдавна никой не фалшифицира избори, Ваше превъзходителство. Дори в България. Говорим за друго. Нарича се натаманяване. И се отнася въобще за политическата ситуация у нас. На-та-ма-ня-ва-не. Посланикът засрича бавно, научавайки нова и особено важна дума на български.
Източник:Георги Милков
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.