Европа се бунтува. Виждаме го. Въпросът, който вълнува елитите, е как да потушат бунта. Как да направят така, че хем всичко да е постарому (и дори не точно постарому, а по още по-лошото новому), хем в същото време да няма проблеми. Народът да не се успи отново и правителствата да нямат проблеми. Затова първи и най-важен въпрос е как да потушим бунта. В момента има хора, които не спят и мислят по този въпрос. Добрата новина е, че голяма част от тях са функционери на глобализма и мисленето им е закърняло.
Разбира се, най-либералният начин за потушаване на бунт не е да се опитаме да разберем за какво се бунтуват хората (тихо, ние знаем това), а да им запушим устите. С рестрикции, запор на пари, банкови карти, интернет и някоя и друга палка по еврократуните. Да не издават шум и да не тревожат общността. Как коя общност? Нашата общност, разбира се!
Да се наложи едно мнение, което, дори и да звучи смехотворно, да се повтаря, докато се превърне в песен и дори малките деца да си я тананикат. Извинете, но това са пропагандни прийоми отпреди Втората световна война. Казах ви, че на тези, които мислят, не им се отдава много. А решението е просто! Първо – вижте защо тези хора са недоволни. То не е сложно да се види. Европа обедня. Богатата, щастлива Европа обедня и това не го усеща само Ганя, ами и Франсоа, Вилхелм, Джовани и Педро. Както обичат да казват у нас – всички те получиха усещането за бедност. Евроидиотите, които висят по телевизионните студия и говорят глупостите си, не могат да пълнят празни банкови сметки.
Но къде са тези – бедните хора? Ами там са, но не им се обръща внимание. Обръща се внимание на други. Някак няма как да не забележим, че по улиците има и други. Как да го кажа, без да ме баннат, защото тези дни цензурата е свирепа. Това са едни нетипични новоевропейци с повечко мелатонин в кожата. Виждате ли какви тъпотии съм принуден да говоря, само за да мога да се изразя? Но нищо. Свиква се.
Какво правят тези новоевропейци? Протестират ли? Ами не! Те са там, за да крадат! Защо крадат? Ами защото те така правят! Тези хора са на пазар. За тях тези дни са Черен петък. Всичко е на промоция, стига витрините на магазина да поддадат.
Разбира се, точно това ни сервират и медиите. Тук е малко деликатно, защото, от една страна, досега се е правело всичко възможно тези новоевропейци да се изкарат хрисими хора, а сега изведнъж – вандали. Но като се замислите, по-добре е малко да им се намачка безупречният имидж, отколкото да се каже истината, че Европа обедня.
Продължаваме да вървим по логическата нишка. А защо обедня Европа? Това е много мъчителен въпрос, на който трябва да се отговори от тези, които я докараха до това състояние. Аз само ще ви нахвърлям една трактовка. Не че държа да съм прав. В никакъв случай. Ако кажете, че Европа е наред – няма да споря.
Все пак замислете се. Европа участва косвено във война от пет години. В началото тегобата на войната я изнасяше основно Америка, но те се надяваха на разни неща, които не се получиха, и американците постъпиха умно и се отдръпнаха. Но и прехвърлиха всички пасиви на старата, леко изкуфяла бабичка Европа. Спомняте ли си как европейците се радваха, че си отрязаха енергийните канали? То не беше взривеният газопровод, не беше гърмене на танкери. Въобще – дива континентална радост. От друга страна – постоянното наливане на пари в месомелачката на войната. Тук, нека бъдем честни, си личи една стара схема, позната още от едно време. Припомням ви я набързо и продължавам. Така… Държавният чиновник дава пари за нещо си. Държавни пари. Общи. Някой ги прибира и връща част от парите към чиновника, но вече тези пари не са държавни, а лични. Тук трябва да признаем, че войната е чудесна машина за това, защото, ако строиш магистрали, могат да дойдат едни досадници с линийки и да ти сметнат колко е дебел слоят на настилката. Или колко е здрава мантинелата. А при войната всичко е хаос. Даваш едни сто милиарда и те потъват. Ама колко дрона или колко снаряда, или колко все едно какво е купено, се губи напълно. Пленено, изразходвано, похарчено. Бе, на война хора умират, вие за пари ми говорите. Нали така?
Като казах, че хора умират, трябва да отбележа: когато въртите далавера с войната, трябва да намерите достатъчно проклет ненормалник, който да е склонен да пожертва собствения си народ в името на бизнеса. Момент, в случая е още по-лесно, защото имаме ненормалник, който не е част от народа, който изтребва. Получава се още по-добре. Но това е друга тема.
Да се върнем на Франсоа, Вилхелм и Джовани. Техните искания няма да бъдат удовлетворени. Против далаверата са. Следователно бунтът ще продължи. Какво трябва да се направи? Евроганя трябва да се маргинализира. Тези хора да се изкарат лумпени, идиоти и най-добре – престъпници. За да могат да се арестуват по-лесно, а и когато ги бият, да не предизвикват съчувствие. Както се казва, подменя се протестът в движение. В България това сме го виждали много пъти, но за клетия европеец е новост. За съжаление, това е от кофтите уроци, от които винаги излизаш с пасив. С думи няма как да стане. Трябва да се преживее.
Трябва хората да се объркат. Евроганя да се противопостави на соевия евроид. Всъщност вие знаете ли защо в момента Европа се бунтува? Ако вярвате на медиите (а вече е въпрос на интелигентност дали го правите) – Европа се бунтува, защото студентите желаели по-добро образование. Стига, бе! Добре, вдигат заплатите на преподавателите и купуват несметно количество пергели за обучаващите се? Очаквате ли бунтовете да спрат? Пълни глупости. Само вижте муцуните на тези студенти, борещи се за по-добро образование. Това са хора, мога да се хвана на бас, половината от които не могат да четат. Чудя се в кой евро курник измислиха тази опорка.
Сигурен съм, че глобалистите биха пожертвали дори армията от мигранти в името на това далаверата да продължи. Защото не си мислете, че глобалният елит много ги обича мигрантите. Те също са консуматив. Средство. Като свършат тези, ще си внесат нови.
А дотогава трябва да се измисли начин как бедният европеец да не пречи на далаверата. А начинът вече е измислен, само трябва да се понатисне тук-там и всичко ще се нареди. Ще видите как нито един евровредител няма да напусне поста си заради тези бунтове. Ще изгърмят няколко бушона и дори някой министър-председател може да даде фира, но дотам.
Всъщност Европа вече е преживявала такъв момент. Тогава начинът за справяне със ситуацията е бил изолация на елита и една велика фраза: „Ако няма хляб, яжте пасти!“. Днес е същото. Да припомня, че тогава тези с пастите са ги скъсили с по една глава. Днес не знам.
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.