Яростното нападение срещу френската цивилизация

Прицелването на участниците в безредиците в символите на Френската република говори за тяхното агресивно отчуждение от собствената им нация.

Градското насилие, което обхвана Франция през последната седмица, бива преднамерено тълкувано погрешно.

Някои все още твърдят, че широкоразпространените безредици са част от протест относно образованието или разходите за живот. Други безразсъдно настояват, че това е просто част от дългогодишната, популярна традиция на французите да излизат по улиците, за да изразят възгледите си. Жан-Люк Меланшон, лидерът на ислямо-лявата партия „Непокорна Франция“ (LFI), дори призова духа на протестите от май 1968 г. – когато студентските бунтове и общата стачка парализираха Франция – за да оправдае размириците. Опоненти политици и коментатори оттогава остро нападнаха Меланшон и обвиниха LFI в насърчаване и легитимиране на насилственото поведение на участниците в безредиците.

Действително, сред някои наблюдатели се наблюдава тенденция да отдават насилието на намесата на външни фактори – от политически активисти до всевъзможни нихилисти. Те сякаш вярват, че могат да запазят определението за протестите като по същество мирни, обвинявайки за насилието малки групи от провокатори – това, което французите наричат les casseurs.

И все пак най-поразителната черта на тези безредици е степента, до която те бяха подхранвани от разрушителна и деструктивна динамика от самото начало. Тази динамика насърчи сливането на различни групи без общи цели – от ученици и студенти до групи от агресивни вандали (casseurs) – да излязат заедно по улиците и да сеят хаос. А това от своя страна доведе до загуба на самоконтрол и до ерозия на онази сдържаност, която обикновено се свързва с цивилизованото поведение. Безредиците практически декапитализират цивилизационните норми на обществото.

За разлика от добре познатите бунтове на съвремието, тези размирици изглеждат водени от дълбоко чувство на омраза към Франция. От самото начало тълпата насочи разрушителните си страсти срещу символите на Френската република и авторитета на държавата. Училища, полицейски управления и кметства бяха взети на прицел и в много случаи – подпалени, включително богато украсеното кметство на Лимож от 19-и век, което бе опустошено и погълнато от пламъци миналата събота.

Осъзнатото оскверняване на институциите на Френската република беше ясно отразено от поведението на маскираните банди, които нахлуха в кметството в Марсилия и захвърлиха бюста на Мариана на пода. Оскверняването на Мариана – женското олицетворение на Френската република – не беше случаен акт на вандализъм. Тълпата изпълняваше ритуал по нанасяне на тежък удар върху Франция.

В миналото масовите протести в Париж и на други места често маршируваха под френския трикольор. Националният флаг обаче се открояваше с пълното си отсъствие по време на тези безредици. Напротив, учениците, вандалите и останалите бяха много по-склонни да развяват палестинското знаме. Един видеоклип дори показва млади ученици, които трошат училище, загърнати в марокански знамена. Предпочитанието на протестиращите към чужди за Франция знамена подчерта тяхната културна откъснатост от френското общество и тяхната емоционална дистанция от републиканските ценности на страната.

Враждебността, насочена срещу самите символи на Френската република, изважда наяве разпада на общата култура. На нейно място процъфтяват културни разделения и антагонизми. Ето защо последната вълна от насилие се прояви като подобна на гражданска война атака срещу онези граждани и институции, които са избрали да останат лоялни на Франция. Ясно е, че значителна част от обществото – предимно от имигрантските общности – се чувства отчуждена от Франция и гледа на нейните институции и начин на живот с омраза и презрение.

Чрез възхваляването на многообразието и мултикултурализма отговорните за политическите и културните институции на нацията забравиха какво означава да си французин. Неспособни да обяснят зад какво стои тяхната нация, управляващите елити на Франция проявиха нежелание да се заемат с предизвикателството да интегрират и асимилират имигрантите във френския начин на живот.

За да станат нещата още по-лоши, институциите на културата и образованието се провалиха в социализирането на младите хора и насърчаването им да припознаят историческото и културно наследство на Франция. Напротив, тези институции все по-често са склонни да представят миналото на Франция като токсично и позорно.

Неуспехът на френските институции и на обществото на възрастните да поемат отговорност за социализацията на младото поколение води до тежки последици. Исторически социализацията учи младите да разбират, че техният свят съществува независимо от техните непосредствени индивидуални желания. По този начин младите хора се научават да приемат правила, граници и обществени очаквания. Възприемането на тези ценности осигурява на младежите чувство за принадлежност и неписан кодекс за подразбиращо се поведение, който да ги води по пътя им към зрелостта. Освободени от конвенциите, свързани с общностния живот, днешните млади хора се откъсват емоционално от своята нация и нейното наследство, повлияло на поколения французи през вековете. На практика мнозина от тях стават все по-малко и по-малко французи.

Враждебността към Франция и нейните исторически ценности върви ръка за ръка с моралното разоръжаване на управляващите елити в страната. Те на практика се отказаха от моралните си позиции и предадоха ценностите и традициите на своята нация. Правейки това, те помогнаха за лишаването на младежта на страната от каквато и да било морална връзка със специфичния френски начин на живот. Нищо чудно, че младите хора биват все повече привличани от каузата на Палестина.

Последиците са зловещи. В тази морално объркваща пустош, където цивилизационните задръжки са видимо отслабени, действията на улицата могат бързо да придобият нихилистична, яростно разрушителна форма. Сега изглежда, че Франция е в опасност да загуби голяма част от своята младеж в полза на кауза, която е враждебна към самото ѝ съществуване.

Автор: Франк Фуреди 

За автора: Франк Фуреди е социолог, коментатор и президент на организацията „Инициатива за свобода и суверенитет – Европа“ (Freedom and Sovereignty Initiative Europe).

Източник: „Spiked“