Нападайки Украйна, Путин загуби идеологическата война завинаги

Нападайки Украйна, Путин загуби идеологическата война завинаги
27-02-2022г.
30
Ирини Зикидис
Путин загуби тази война още с първия изстрел. Не говоря за реалната война, а за идеологическата. Оттук нататък, той ще остане в историята като лидерът, запалил война в Европа осемдесет години след Втората световна война.
 
Едва преди две седмици, Путин беше човекът, нанесъл колосален удар на джихадизма и унищожил почти до основи Ислямска държава и ал Кайда на територията на Сирия.
 
Това беше имиджът му сред повечето независими международни анализатори, както и една част от хората на Запад (предимно сред дясно-консервативните слоеве на обществото), които започнаха да се съмняват в старателно изградения от либералната пропаганда образ за ширпотреба на Путин.
Въпросът „Как така Ислямска държава порасна четири пъти, докато Обама воюваше с нея години наред, а Путин ликвидира огромна част от бойците на терористичната групировка в Сирия само за няколко месеца?” беше задаван нееднократно, а по-четящите отхвърляха с негодувание налагания от мейнстрийма образ на комиксов злодей, бомбардиращ сирийски болници и деца за собствено удоволствие.
 
По-четящите знаеха също така, че рекордната популярност на Путин в Русия се дължи на факта, че той измъкна Русия от блатото на „лихие 90тые”. Елцинова Русия беше тотален кенеф, в който престъпност и проституция на всички нива вървяха ръка за ръка. Ужасът на обикновения руснак от спомена за 90те години и благодарността му към Путин за спасението бяха толкова големи, че той се превърна в несменяем цар-батюшка, в рязък контраст с всякакви демократични норми.
 
Путин се радваше на немалко симпатии и сред западни политици, и сред обикновени хора. До 22 февруари 2022, когато удари Украйна. С това си действие, той обезсмисли всичките си усилия да бъде част от цивилизована Европа. Каквито и основания да има за защита сигурността на Русия, той ги постига на огромна цена, която ще плати неговият народ. Мисля, че не само мейнстриймът ще бъде безпощаден към него и към цяла Русия - възмущението на хората и на Изток и на Запад е огромно.
 
И казвайки това, ще направя едно сериозно уточнение. Виждам, че върху заслуженото възмущение от действията на Путин, избуяха множество откровени лъжи и манипулации на истината. Ще коментирам накратко най-популярните:
 
1. "Обвиненията в "нацизъм" и "фашизъм" са въведени от руската пропаганда. Такова нещо в Украйна няма."
Нищо подобно. Множество анализи на сериозни западни медии от години алармират за надигащия се нацизъм в групировки като батальоните Азов, например. Прилагам анализ от август 2014 на Foreign Policy (дори Иво Инджев не би казал, че това е проруска медия), озаглавен „Preparing for War With Ukraine’s Fascist Defenders of Freedom”, който твърди, че групировките изповядват активно фашистка и нацистка идеология;
 
През септември 2014 британският The Times излиза със заглавие „Neo Nazis give Kiev a last line of defence in the east”, Telegraph докладва за “Neo-Nazis fighting pro-Russian seperatists”, а USA Today описва групировката като “A volunteer brigade with self-proclaimed Nazis fighting alongside government troops against Russian-backed separatists.” А отново през септември 2014 в Германия гръмва скандал, когато немската медия ZDF показва свастики на каските и униформите на украински войници.
 
А какво да кажем за потресващата статия на Atlantic Council от 2018, стъпваща върху доклада на Amnesty International, където виждаме следното изречение: „Украйна потъва в хаос от неконтролирано насилие, предизвикано от радикални групи и тяхната пълна безнаказаност. На практика никой в страната не може да се чувства в безопасност при тези условия”. И не, не говорим за 2014, а за 2018!
 
Какво да кажем за писмото, публикувано в Human Rights Watch през 2018, в което се изброяват атаките срещу цивилни само за началото на годината, сред които насилие над млада майка с деца на улицата?
 
Тоест, щом британските и американските медии и световните организации алармират за „хаос от неконтролирано насилие, предизвикано от радикални групи и тяхната пълна безнаказаност” и нео-нацисти в средите на украинските бойци, как точно това е „руска пропаганда”?
 
2. „2 май 2014 е злощастна случка, при която проруски активисти умишлено предизвикват многократно по-големи групи от проукраински футболни фенове, в резултат на което някой хвърля молотов и запалва сградата, където изгарят живи 42 от проруските активисти”
 
Някой? Някой?! Аз предлагам да кажем, че проруските активисти са се самозапалили. Също така предлагам да кажем, че голата от кръста надолу и изнасилена мъртва жена, се е изнасилила сама. Също така предлагам да кажем, че обесената с кабел бременна жена, го е направила сама. Какво като дори BBC говори за "Pictures clearly showed pro-Ukrainians throwing Molotov cocktails towards the floor."
 
3. Ироничното "В Донбас има паметник на убитите от нацистите деца – има да, в България има паметници на съветски войници „загинали“ за „освобождението“ ни от фашизма, а единствените жертви са вследствие препиване със спирт. Знаем, че паметниците са важен елемент в пропагандата на Москва." - е не само цинично и тъпо. Нечовешко е. Всеки доклад на международните организации, наблюдаващи случващото се в Донбас, говорят за стотици убити деца.
 
Да, знам прекрасно, че фактите имат значение само за шепа хора в един свят, където най-убедителен е най-гласовитият, най-истеричният. Хората не обичат сложни, многопластови казуси. Хората искат да мислят в черно-бели парадигми, а всякаква информация извън черно-белия наратив ги затруднява и напряга. Хората не искат да знаят, че според Amnesty International "Украйна потъва в хаос от неконтролирано насилие, предизвикано от радикални групи и тяхната пълна безнаказаност. На практика никой в страната не може да се чувства в безопасност при тези условия”, че тези радикални групи са изгорили живи 42 души и са убили няколкостотин деца. Това не се вписва в тяхната черно-бяла картинка. Съжалявам, че напрягам тези хора, но истината и обективността са фундаментални за мен.
 
От два дни в главата ми се върти един спомен от преди 7-8 години, когато рождените ми дни бяха като рок концерт – събираха се огромно количество хора. Та на един мой рожден ден един приятел поговорил малко с моята кума, а после ме пита „Каква е тая рускиня?” – „Не е рускиня, украинка е” – казвам аз – „Същата измет” – безгрижно се ухилва той. Та този мой приятел вече шумно страда за украинците.
 
И правейки тези уточнения, се връщам на първоначалната си теза – нападайки Украйна, Путин загуби идеологическата война завинаги. Русия вече не част от цивилизована Европа.
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.