Нагорни Карабах: Лондон и Анкара спечелиха, Сорос и арменците бяха победени

Нагорни Карабах: Лондон и Анкара спечелиха, Сорос и арменците бяха победени
26-11-2020г.
14
Гост-автор

Войната в Нагорни Карабах бе планирана от Пентагона, а планът бе изпълнен от британските съюзници. Великите сили подминаха с мълчание масовата смърт на хората. В резултат, Лондон и Анкара възстановиха историческия си съюз, Вашингтон и Москва останаха на същите позиции, а Джордж Сорос и арменците загубиха.
 

На 44-ия ден от войната Армения беше принудена да  подпише споразумение с Азербайджан за прекратяване на огъня, като по този начин загуби част от своята територия. Предположението ни, че САЩ възнамеряват да подтикнат Турция да допусне грешка, като ѝ позволят да унищожи част от арменското население и след това да се намеси, като свали президента Ердоган и установи мир, се оказа невярно.

Този план не беше изпълнен. Сработи британският замисъл. Възползвайки се от противоречията, възникнали по време на президентските избори в САЩ, Лондон взе инициативата. Той се опита да откъсне Нагорни Карабах от Русия и да възобнови „Голямата игра“ от 19-ти век. Тогава Лондон беше съюзник на Османската империя и враждуваше с руския цар. Щом Москва разбра за какво става въпрос, постигна прекратяване на огъня и спря касапницата.

"Голямата игра"

През целия 19-ти век Британската и Руската империи ожесточено се съревноваваха помежду си, за да контролират Кавказ и Централна Азия. В Англия този период е известен като „Голямата игра“, а в Русия се нарича „Война на сенките“. Русия се оказа в печеливша позиция след завладяването на Нагорни Карабах. Освен това нейното влияние в Кавказ нараства според теорията за доминото.

Отчитайки този исторически факт, Лондон счита, че превземането на Нагорни Карабах ще му позволи да сложи край на влиянието на Москва в Кавказ, а след това и в Централна Азия. Британският премиер Борис Джонсън вижда себе си като продължител на имперската политика на Уинстън Чърчил, чийто биограф е той. Съвсем наскоро той обнародва скъпоструващ план за модернизиране на английските въоръжени сили.

На 29 юли 2020 г., с цел възобновяване на „Голямата игра”, той назначи за министър на външните работи Ричард Мур, дотогава ръководител на външното разузнаване MI6. Преди това той е посланик на Нейно Величество в Анкара. Говори свободно турски и дружи с президента Реджеп Тайип Ердоган. Той встъпи в длъжност на 1 октомври, т.е. четири дни след нападението на Азербайджан срещу Нагорни Карабах.

Ролята на Ричард Мур

Ричард Мур е в приятелски отношения с принц Чарлз, който е ръководител на Оксфордския център за ислямски изследвания (Oxford Centre for Islamic Studies) и в който в продължение на 25 г. се обучават интелектуални кадри за "Мюсюлманските братя". Бившият турски президент Абдуллах Гюл е един от лидерите на този център.

Като посланик в Анкара (2014-17 г.), Ричард Мур убеждава президента Ердоган да стане покровител на "Мюсюлманските братя". Той също така има основна заслуга за изтеглянето на британските войници от Сирия през 2014 г. Лондон не възнамеряваше да продължи участието си в конфликта, в който се беше ангажирал заради колониални цели, но който се превърна в имперска операция на САЩ (стратегията Ръмсфелд-Цебровски).

Ричард Мур наскоро посети Египет и Турция. На 9 ноември, денят, в който Русия постигна прекратяване на огъня в Нагорни  Карабах, той се срещна в Кайро с президента Ал Сиси, а на 11 ноември пристигна в Анкара. Той не беше официално приет от стария си приятел, президента Ердоган, а се срещна само с неговия прессекретар в Белия дворец.

Сорос и неговата политика

Във войната между Турция и Азербайджан срещу Нагорни  Карабах Вашингтон искаше да използва президента Армен Саркисян и един от хората на Сорос, министър-председателя Никол Пашинян, като примамки.

Американският спекулант Джордж Сорос провежда собствена политика, но в пълно съгласие с ЦРУ. А британците нямат такова споразумение със Сорос - последният получи своето богатство благодарение на мащабна операция срещу лирата стерлинга (Черната сряда, 16 септември 1992 г.), след което си заслужи името „Човекът, който разори Банката на Англия“.

Двойната  игра на „Коварният Албион“

В началото Лондон не пречеше на Вашингтон. САЩ  подкрепяха идеята за „един народ - две държави“ (Турция и Азербайджан) и бяха съгласни да унищожат Република Арцах (арменско наименование на Нагорни Карабах– б. пр.) със сила. MI6 помага на своя партньор да прехвърли джихадисти в Азербайджан, но не и да убива арменци. Целта са руснаците, но те все още не са в Карабах. По това време Сорос изпраща кюрдски наемници да подкрепят арменската страна.

Преструвайки се, че играе с американската карта, Лондон подкрепя Баку и Анкара. В първите дни на конфликта всички членове на Минската група, създадена за разрешаване на конфликта около Нагорни Карабах, възобновена след разпадането на СССР, т.е. САЩ, Франция и Русия, се опитва да постигне спиране на военните действия и възобновяване на преговорите. Осъзнавайки нечестността на Азербайджан, те представят проект за резолюция на Съвета за сигурност. За Вашингтон това е отклонение от първоначалната идея и отказ да се осъди принципа „един народ, две държави“. В първите дни на конфликта арменците се защитават, както могат.

Но държавният глава Армен Саркисян се намесва в работата на Генералния щаб и изпраща необучени доброволци на фронта, след което арменските войски търпят огромни загуби. Между другото, Саркисян има двойно арменско-британско гражданство. Обединеното кралство незабавно заявява, че ще наложи вето върху предложената резолюция. На 25 октомври САЩ публично обвиняват Азербайджан в нечестност.

Минават цели две седмици, преди руснаците да се убедят, че Вашингтон, затънал в президентски избори, не взема никакво участие в разрешаване на конфликта. Тогава Русия дава последния сигнал и прекратява касапницата.

Факта, че вместо американския в играта участва английският план, Русия разбира едва на 6 октомври. Тя стига до заключението, че Лондон възобновява „Голямата игра“ и е готов да го лиши от влияние в Нагорни Карабах.

На 7 октомври руският президент Владимир Путин се свързва по телефона с турския си колега. Той договаря примирие с него при много неблагоприятни условия за арменците. Ердоган, осъзнавайки, че не може да промени политическата ситуация в Съединените щати, се съгласява с териториалните завоевания и отказва да проведе арменския геноцид. Тогава президентът Путин се среща в Кремъл с азербайджанския си колега Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян. Той спасява това, което все още може да бъде спасено, като принуждава събеседниците си да подпишат споразумение за прекратяване на огъня при условията, договорени с Ердоган. Сред условията на споразумението са военното присъствие на Русия под формата на мироопазващи сили и прекратяване на кръвопролитията. След това той се обръща към народа на Русия и заявява, че спасявайки Армения от още по-страшно поражение, той защитава интересите на своята страна.

Макар и с голямо закъснение, арменците осъзнаха, че отдалечавайки се от Русия към Съединените щати, Никол Пашинян е заложил на грешния кон. Те осъзнаха, че колкото и да е корумпиран предишният екип, който ги е ръководил, той все пак работи за страната, докато „соросоидите“ не възприемат самата концепция за нация и следователно отхвърлят независимостта на страната си.

Това е последвано от протестни демонстрации и оставки. Началникът на Генералния щаб, министърът на външните работи и министърът на отбраната напускат постовете си, но министър-председателят остава. Междувременно президентът на Азербайджан се радва. Той се смее на Съвета на Европа и Европейския парламент, обявява победата си и възраждането на завладените територии. А британците получават привилегии за British Petroleum и ще търсят достъп до разработването на златни находища в Азербайджан.

 

Превод: Гергин Гергинов

Източник: Гласове

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.