Началото на Дунавска България

Какъв ден! През 6189 г., по-малко от месец преди настъпването на новата 6190 г. на 1 септември по тогавашното летоброене, Римската империя търпи поражение и сключва мирен договор със съседите си на север.
Днес този ден, по нашия календар, отговаря на 9 август 681 г. Този договор пък, според настоящата ни историческа традиция, се счита за начало на българската държава на Балканите.
Доколко международен договор може да се счита за начало на държава е тема, която вълнува юристи и международници от векове. Другата, и по-приемлива за мен теория е, че държавата България с монарх Аспарух е създадена предишната година, 680 г., когато той укрепва региона военно и разполага войските си и народа си. Тук обаче точната дата на създаването на неговата държава, за съжаление, е загубена за историците.
Естествено, ние можем да потърсим началото на българската държава още по-назад, тъй като Аспарух не е случаен човек - той е син на български монарх, Кубрат, владетел на държава, отдавна получила международно признание и имаща пълноправни дипломатически отношения с Римската империя. Да, Стара Велика България е покорена от хазарите през 668 г., но синовете на стария монарх създали нови държави на други места по света и са продължили държавотворчеството дело на великия си отец.
Всеки, който е чел описанието на св. Теофан Изповедник за събитията, може да се изпълни с, нека си го кажем, злорадстване и гордост от нашите предци:
"Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички – на изток и на запад, на север, и на юг, – да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ."
А колко пък мръсен народ да сме били, когато от археологически проучвания знаем, че веднага след тези събития българите са започнали монументални каменни градежи, различни по стил от тухленото строителство, което е било масовата практика по това време в Римската империя, и даже сме имали чудесни и големи бани, с топла течаща вода.
Но, в историята е така - когато не пишеш нищо за себе си, може да си велик войн, можеш да имаш цивилизация, но като траките и българите, без писменост, за теб ще има само описанията на враговете ти. И те ще се стараят да омаловажат всяка твоя победа и да усилят до край всеки твой провал.
Въпреки хилядолетните усилия на враговете ни, ние още сме тук. Междувременно сме се научили да четем и пишем, не само да воюваме - затова имаме не само история, но и бъдеще. И затова е и толкова важно да четем и да се образоваме, но и да поддържаме телата си готови - Mens sana in corpore sano, или да търсим калокагатия.
И, впрочем, въпрос на национална чест е в столицата ни Аспарух и Кубрат да имат паметник най-после - бащите на нашия народ не са почетени още подобаващо.