"На руснаци не сервираме!". Всичко това е добре познато и добре забравено старо.

02-03-2022г.
13
Гост-автор

Автор: Пламен Сивов, Фейсбук

Детето, което в някакъв български магазин на висок глас се обръща към баща си на руски: “Папа…”, а баща му сконфузено му изсъсква на български да замълчи.
 
Призивите в цяла Европа за разправа и унизително отношение не само към олигарсите, но и към обикновените руснаци, имали неблагоразумието да се окажат извън Русия по време на войната (например, заведения с табели “На руснаци не сервираме”).
 
Уволненията на хора на изкуството с руски имена (Нетребко, Гергиев) не заради някаква изразена неприемлива позиция, а заради неизразена приемлива такава.
 
На битово, ежедневно ниво някак прекалено бързо стана социално препоръчително и общожелателно не просто да осъждаш ръководството на една страна и неговите действия, но и активно да изразяваш омраза към един народ.
 
Вече почти не срещам думата “руснаци” - заменена е с “рашки”, "мурзилки" и други подобни.
 
Симпатията към Украйна все по-задължително върви в комплект с ясна и неподлежащата на съмнение омраза към всичко руско. Към всичко.
 
Иначе те гледат като нескачащ достатъчно усърдно и не викащ достатъчно убедително.
 
“Хто не скаче, той москаль”.
 
Към собствените си национални причини да мразим вече се очаква публично да прибавяме и причините на всички останали нации да мразят. Да ги интериоризираме добросъвестно и доразвием творчески - кой както може. А можем много, то в тия работи дъно няма.
 
Не съм сигурен че самите украинци биха искали за девиза си “Слава Україні! Героям слава!“ начина на употреба и историческата съдба на “Смърт на фашизма, свобода на народа” примерно. А вървим натам - по начина, по който започнахме да го използваме.
 
Добре, ще спрем всичките им телевизии, ще изгоним семействата им, ще съборим всичките им паметници, ще изчегъртаме всичко руско от всичко българско, после ще минем и със спирт отгоре за дезинфекция. Нека го направим - но дали ще можем да го направим спокойно, без омраза? Защото точно това изчегъртване има една неприятна страна - то ще има смисъл само ако след него не остане омраза. Иначе се превръщаме в собствената си жалка пародия на това, което изчегъртваме. По неизбежност се превръщаме.
 
И да - всичко това е добре познато и добре забравено старо. С което все се надявах да сме се разделили някак - и у нас, и навън.
 
Но нацизмът е първом състояние на ума, после действие, после политика и най-накрая етикет и банална дъвка за политици. От “Не сервираме на руснаци” до жълти звезди на реверите крачката е малка и неусетна.
 
И още - колективната и неизбирателна (като артилерията на окупаторите) руска отговорност и вина, с която непредпазливо и въодушевено (защото тия неща се услаждат) се заиграваме към момента, в учебниците е известна най-вече с руското си наименование - “круговая порука”.
 
Рискуваме да влезем в бъдещи учебници с прилагането на мрачна практика от Русия от 15-ти век.
Но сигурно и това няма значение - до тогава ще сме редактирали надлежно учебниците и няма и да разберем.
 
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.