На поредния мъж, който награбил в обятия приятелката си, ми вика zdr

Аз наистина ида от село. От село и от върха на наивността, където уважението, любовта и доверието съществуват в най-висша материална форма. Аз наистина ида от село и от дебрите на онази нравственост, където най-нисшите нагони на разгонването са присъщи на животните из двора, та дори и те имат някакъв срам. Аз наистина ида от село, ида от село в големия град и в подножието на нравствеността, където кирливите ризи се носят с чест, аз отказвам да предам идеалите си. Аз наистина ида от село и с всяка крачка към града очите ми са изправени пред избора да се затворят за мръсотията или да ослепеят от яркия блясък на безприличието. Да, аз наистина ида от село, от върха на наивността, където само чистите души намират пристан.

Не, не бих отдала остатъка на дните си на мъж, тънещ в разврата и безпардонността на ежедневието, чието най-ярко проявление е фейсбука. Малко са хората, съхранили себе си и умеещи да не бъдат погълнати от лицемерието, разврата и пошлостта на това публично пространство. Малко са и им личи.

Омръзна ми. Не, повръща ми се от мъже(вероятно и жени), които награбили в обятията си “любимата” чукат на лични пошлото си zdr. Повръща ми се от предателства, изневери, лъжи и всичко, което ги съпровожда.

Аз може да ида от село, ала на село всичко е просто. Вдигнеш си фустата за един, награбва те и те отвежда завинаги. Толкоз. Просто хора с прости разбирания.

А паралелните отношения на големия град са за сложните хора. И за мръсните. За мръсниците. Дето убиха и обезличиха понятия като “доверие”, “уважение”, “любов”.

От село съм. Така че заобикаляйте ме. И мене. И личните ми. Прекалено просто съм устроена, ума ми е тесен, не ги разбирам аз тези модерни паралелности.

И мисля така да си остана. Така че къш.

 

  Автор: Персефона Коре, фб