На 20 юли 1875г. е роден Дилбер Илия - виден български революционер и национален герой

На 20 юли 1875г. е роден Дилбер Илия - виден български революционер и национален герой
20-07-2022г.
59
Гост-автор
На 20 юли 1875г. в българското кукушко село Гавалянци (Централна Македония, а днес Валтуди, Гърция ,е роден Илия Манолов Дилберов, известен като Дилбер Илия. Виден български революционер и национален герой. Войвода на ВМОРО. Един от легендарните образи на Илинденско-Преображенското въстание в 1903г. Участва и във войните за национално обединение от 1912г. до 1919г. Дилбер Илия е прототип на Дилбер Танас - героят на Свобода Бъчварова от „Литургия за Илинден“ и от направения по него български филм „Мера според мера“.
Учи в родното си село. 18-годишен влиза във ВМОРО. Запознава се с Гоце Делчев в София, който го изпраща като войвода в Горноджумайско и в 1898 година начело на малка чета води десетчасово сражение при село Железница. В 1899 година Дилбер Илия се сражава 14 часа между селата Падеш и Габрово. Участва в аферата „Мис Стоун“. През 1902 година Дилберов е в четата на Христо Чернопеев, действаща в Струмишко.
През пролетта на 1903 година заминава по нареждане на Гоце Делчев за родното си Кукушко, където подготвя избухването на въстанието. При обявяването на Илинденско-Преображенското въстание се сражава при Долни Тодорак, където четата под ръководството на Дилбер Илия, Гоне Трайков, Милан Делчев и Стойко Немански дава 12-часово сражение на войска и башибозук. Четата се оттегля към село Грамадна, но е открита и обградена в Гавалянския гьол от 12 000 души войска. След 15 дена обсада четата успява да пробие обръча и се изтегля към село Шльопинци, пресича Вардар при село Смол и се присъединява към сборната чета на Аргир Манасиев от около 400 - 500 души, с която Дилбер Илия заминава за Кожух. В Кожух четите на Ичко Димитров, Иванчо Карасулията и Григор Тотев се отделят, а Дилбер Илия и Манасиев заминават за село Хума. Участва в съда над убиеца на Кръстьо Асенов.
След разгрома на въстанието се разделя с четата на Манасиев и остава като войвода на самостоятелна чета в Гевгелийско. През есента на 1903г. четите на Дилбер Илия, Андон Кьосето и Аргир Манасиев водят сражение при Любнишка чука, в което Дилберов, Кьосето, Тодор Сирменийски и Гоно Дилимано отблъскват противника с бомбена атака. През пролетта на 1904г. четата на Дилбер Илия попада в устроена от гъркомани засада в село Баялци, от която успяват да се спасят само войводата и Дельо Калъчев. Дилберов формира нова чета, с която води няколко сражения в 1904-1905г., като това при Стояково продължава 13 часа.
След Младотурската революция в 1908г. се легализира. Участва в отряда на Яне Сандански в Похода към Цариград в защита на младотурския преврат. След изпаряването на Хуриета отново застава начело на чета от около 25 души, с която действа до Балканската война в 1912г.
Войни за национално обединение
При избухването на войната Дилберов влиза доброволец в Македоно-одринското опълчение. С четата си действа в тила на турската армия като разрушава мостове и затруднява придвижването на войските. В началото на 1913 година е в четата на Тодор Александров, която действа в помощ на българската армия и освобождава Кукуш. Награден е с орден „За храброст“.
Участва в Сборната партизанска рота в Междусъюзническата война в 1913г. Застава начело на чета от 115 души, която между селата Карабунар и Саръгьол 30 часа задържа настъплението на 7 гръцка дивизия и губи 25 души.
След намесата на България в Първата световна война в 1915г. Дилбер Илия се включва в партизанския отряд на 11 дивизия, начело с Никола Лефтеров. През 1916-1918г. действа в Призренско.
В 1919г. се заселва в Горна Джумая, където умира в 1962г. Един от основателите е на Македоно-одринското опълченско дружество през 1934г. Оставя спомени за революционната дейност в Кукушко.
Асен Виденов
Colored by Dragomir Bogdanov
 
   Източник: facebook
 
Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.