На 14 ноември 1922г. в София на 70-годишна възраст в крайна бедност умира легендарната Христина Хранова Антонова

На 14 ноември 1922г. в София на 70-годишна възраст в крайна бедност умира легендарната Христина Хранова Антонова
08-02-2021г.
8
Гост-автор

На 14 ноември 1922г. в София на 70-годишна възраст в крайна бедност умира легендарната Христина Хранова Антонова (Ценкова). Забравена от държавата и изпратена само от шепа родственици, тя живее от милостта и приюта на свои познати. Едва през 1918г. ѝ отпускат 60 лева месечно „пожизнена народна пенсия”, с които преживява последните 4г. от живота си.
Тя е родена през 1851г. в с. Клисура, Самоковско, като последно, осемнадесето дете в многолюдното семейство на Храно Овчаря (12 синове и 6 дъщери). Още като невръстна девойка се включва в националноосвободителното движение и става таен куриер на Софийския, Панагюрския и Ловешкия революционни комитети. Верен съратник е на Апостола на свободата Васил Левски, като дори се твърди, че преоблечена в овчарски дрехи присъства на обесването му в София. Априлското въстание през 1876г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете срещу поробителя и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане. В Руско-турската освободителна война (1877-1878) участва и като боец, и като милосърдна сестра. Воюва наравно с опълченците срещу ордите на Сюлейман паша при Стара Загора, Шипка и Шейново.
След Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт при Императорския университет „Св. Владимир“ в гр. Киев. През 1881 г. завършва университета с отличие, още същата година се връща в България и започва да работи като акушерка в София, Лом, Силистра и Варна. Христина Хранова е всъщност първата действаща акушерка в България. Въпреки че Райна Попгеоргиева (известната Райна Княгиня) е първата българка с диплом по акушерство, то тя не работи първоначално по специалността си и именно Хранова е първата, която започва да практикува у нас като акушерка. А докато живее и работи във Варна се превръща и в първата българка – спасителка по черноморското крайбрежие. Само за две години (1895-1897) спасява живота на 54-ма давещи се, за което е наградена с медал.
Участва и в Сръбско-българската война (1885) като боец и медицинска сестра. Под командването на подполк. Данаил Николаев се сражава като доброволец при Градоман, Гургулят и Сливница. Ранена е в крака, но продължава да действа ту като войник, ту като лекар на войниците. Още веднъж тръгва като доброволка през Балканските войни (1912-1913), нищо че вече е над 60-годишна ветеранка. След Междусъюзническата война (1913г.) спира с борбения си живот, но се зареждат години на мизерия.
Погребана е в гроб без паметник, който днес никой не знае къде е.
https://przone.info/author/rusanov/

 

Източник: "Бащино огнище", фб

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.