НА 1 АПРИЛ ЗАГИВА НАЙ-МЛАДИЯТ ПАРТИЗАНИН В БЪЛГАРИЯ

НА 1 АПРИЛ ЗАГИВА НАЙ-МЛАДИЯТ       ПАРТИЗАНИН В БЪЛГАРИЯ
01-04-2022г.
46
Гост-автор
Димитър (Митко) Трифонов Палаузов е пар тизанин в Габровско-севлиевския партизан ски отряд. Най-малкият участник в комуни стическото партизанско движение по вре- ме на Втората световна война. Родът Палау зови е прочут и с възрожденския деец и близък приятел на Васил Априлов - Нико лай Палаузов - който също е бил родом от Габрово и е участвал активно в основаване то и финансирането на просветното учили- ще в града през 1935 год. Синът на Н. Пала узов пък става бележит историк в руските научни среди, написал редица трудове вър ху историята на България. Той е и съратник на Априлов при основаването на прочутата гимназия.
Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Малко след раж дането му, родителите му Ганка и Трифон Палаузови, от недоимък се преместват да живеят последователно в Севлиево и Габро во (1936). Тук, в големия пролетарски цен- тър, те са фабрични работници и живеят в малка кирпичена къща на"Бакойския баир“, съвсем наблизо до съвременното VI Основ но училище. Митко започва да учи в града. Родителите му се свързват с комунистичес- ките организации във фабриките, където работят. В къщата им се провеждат комуни стически събрания, заседания на щаба на партизанската чета и РК на БРП (к), в чийто състав влиза и Трифон Палаузов.
Под натиска на полицията училищният съ- вет на Второ основно училище „Неофит Рилски“на 19.IХ.1943 г. решава:"Че дейност та на ученика Димитър Трифонов Палаузов е несъвместима със задълженията му на ученик и предлага на областния инспектор в Плевен да разреши изключването му от училище“. Тогава Митко е четвърти месец партизанин.
Като партизанин Митко участва в някои по ходи и акции на отряда, дори му „зачисля- ват“ малко пистолетче. Селяните от с. Бе- риево дълго ще помнят и разказват за мал- кия партизанин, който пламенно е рецити- рал стихове на Смирненски. През юни пар- тизаните правят землянката на Осеникова поляна. Митко бди на пост, да не бъдат из- ненадани, и така участва в направата на лобното си място.Седем месеца мъжествен но понася трудностите, нощните походи, срещите с врага. След акция в с. Химитлии (днешно Ясеново) партизаните се изтеглят по река Лешница (Химитлийската пътека) в Шипченския дял на Стара планина. Настиг- нати, влизат в бой с полицията. В боя участ ва и Митко с пистолет в ръка. Оттеглят се към връх Корита. Тогава щабът на отряда решава да оставят ранените и болните партизани в землянката на близката Осени- кова поляна. Да се грижат за тях, изпращат Митко и майка му Ганка. Ятаците от близки те махали Паско Янев-Тошо и Иван Кунчев- Кирчо ги снабдяват с храна. Те са единстве ната им връзка със света. За шестимата партизани землянката била влажна, тясна и неудобна.
След Балванската битка, землянката е раз- крита на полицията от предателя Иван Да- наилов-Доктора. Той е ранен и заловен в Балван на 29 март и подложен на нечовеш ки изтезания, при които проговаря.
На 1 април 1944 г. многобройна полицейс- ка група, ръководена от Иван Дим. Близна- ков, групов началник при Плевенското об- ластно полицейско управление, Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево, и Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани.Жандармерия- та взривява землянката с гранати. Изваж- дат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа и се прибират в с. Купен. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Пала- узов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Или ев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.
След 9 септември 1944 г. костите на най- малкия партизанин и неговата майка са по- ложени в костницата на площад „Възражда не“ пред кметството в Габрово.
Домът на семейство Палаузови в Габрово е възстановен през 1962 г. и подреден като къща музей през 1964 г. Възстановено е и скривалището в къщата, в което са били ук- ривани нелегални и партийни дейци, попра вяно е партизанско оръжие и са били отпе чатвани материали на циклостил. Експони- рани са и малкото запазили се вещи: дърве но коритце, ракла за дрехи, миндерът, на който е спал Митко, и масата, на която е подготвял уроците си. Към къщата музей „Митко Палаузов“ се открива експозицион- на зала през 1971 г. С диапозитиви, илю- страции към книгата на Марко Марчевски и документални снимки се разкрива животът на най-малкия партизанин. Тук се намират и остатъците от пистолетчето на Митко и торбичката, с която е разнасял позиви. Във витрина са поставени партизанските дрехи на Трифон Палаузов – голф, винтяга и нож. Тук има и зала за провеждане на пионерски сборове и срещи. На магнетофонна лента са записани и спомените на Трифон Палау- зов.
След 1990 г. поради политически причини музеят на Митко е превърнат в спортен са- лон на близкото училище, а къщата-музей се саморазрушава и вече не функционира.
Днес в градинката пред Основно училище „Неофит Рилски“ в Габрово, където е учил малкият Митко, има негов паметник, издиг нат през 1961 г. Негов автор е архитектът Карл Кандулков.[8][9] Запазен е и чинът на Митко.
ВЕЧЕН ПОКЛОН!!!
 
   Автор: Маша Йорданова, фейсбук
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.