Мюсюлманските общности се заканват да се противопоставят на новата забрана за забрадки в Австрия

Забраната в Австрия за забрадки за момичета под 14 години влиза в сила следващия месец.

Няколко мюсюлмански общности в Австрия заявиха, че възнамеряват да пренебрегнат новата забрана за ислямски забрадки за момичета под 14 години, което поражда опасения от конфронтация в училищата при започването на новата учебна година.

Забраната влиза в сила на 7 септември във Виена, Долна Австрия и Бургенланд, а останалите федерални провинции ще я въведат седмица по-късно.

Изчислява се, че до 12 000 ученички в цялата страна могат да бъдат засегнати от мярката.

Паул Кимбергер, председател на Християнския синдикален съюз на учителите, предупреди, че училищата могат да се сблъскат със сериозни спорове с родители и лидери на общности.

Макар че подкрепя забраната като мярка срещу политическия ислям, той заяви, че директорите и учителите не бива да бъдат оставяни сами да се справят с потенциално враждебно настроени семейства.

„Няма голям смисъл директорът на училището да разговаря с бащата на момиче, който е салафит. Разговорите със салафит относно забраната за забрадки едва ли ще доведат до някакъв резултат“.

Съгласно новите правила учителите са длъжни да докладват за нарушения, но нямат право да свалят принудително забрадката на момиче. Първоначално ръководството на училището трябва да проведе разговор с ученичката и нейните родители. Ако нарушението продължи, се намесва съответният образователен орган. Продължителният отказ за съобразяване с правилата в крайна сметка може да доведе до административни глоби за родителите в размер между 150 и 800 евро.

Министерството на образованието издаде насоки, в които се посочва, че наредбата е правно обвързваща и че училищата нямат право на избор дали да я прилагат.

Бившата учителка и авторка Зузане Визингер подкрепи забраната, позовавайки се на случаи на момичета, подложени на натиск относно ислямския дрескод.

„Момичетата не правят това по собствена свободна воля, а защото искат да угодят на другите, защото семействата им оказват натиск върху тях, защото искат да провокират или защото искат да бъдат добри мюсюлманки“.

Дебатът около забраната и политическия ислям като цяло се обсъжда широко в австрийските медии.

Консервативното издание Exxpress цитира неотдавнашен доклад на френското правителство, който описва забрадката като превърната в политически символ в някои ислямистки движения.

Германската изследователка на исляма Зузане Шрьотер, която проучи десет училища в берлинския квартал Нойкьолн, документира случаи, при които момичета са били критикувани, изолирани, заплашвани или тормозени заради облекло, смятано за недостатъчно ислямско.

За поддръжниците на новия австрийски закон подобни събития засилват аргумента, че държавата трябва да се намеси, преди религиозните или идеологическите очаквания да се вкоренят сред децата.

Съобщенията за мюсюлмански общности, отхвърлящи забраната за забрадки, не би трябвало да са изненада.

Неотдавнашно проучване във Виена установи, че 41% от анкетираните мюсюлмани на възраст между 14 и 21 години са съгласни, че религиозните правила трябва да имат предимство пред австрийското законодателство, в сравнение с 21% от анкетираните християни.

Освен това 65% от младите мюсюлмани заявяват, че ислямските правила трябва да се прилагат стриктно към всички аспекти на ежедневния живот, докато над половината подкрепят носенето на забрадки от мюсюлманските жени на обществени места.

Първите седмици на новата учебна година ще покажат дали Австрия може да приложи законодателството, без да превърне класните стаи в бойно поле.

Автор: Золтан Котас 

За автора: Золтан Котас е журналист за europeanconservative.com, базиран в Будапеща. Работил е дълги години като журналист и редактор на международния отдел в унгарския всекидневник Magyar Nemzet. Фокусира се предимно върху европейската политика.

Източник: „The European Conservative“