МЪРТВА ТОЧКА

Вижте, положението наистина е съвършена безпътица и безцелица и мисля, че успях да разбера защо.

Голямата цел на протестната 2020 беше демонтаж на един хипертрофирал политически ендопаразит, закачен с дебели маркучи на еврофондови системи. Това означаваше:

избори;

изборен резултат, който да прави сформирането на парламентарни мнозинства с ново участие на ендопаразита невъзможни;

излъчване на правителство от новосформирано мнозинство без участието на ендопаразита, което да *започне* работа.

Обръщам внимание, че третата точка е изключително важна.

Ние успяхме да се справим с първите две точки:

(1) дочакахме избори, даже два пъти; доживяхме да чуем "подавам оставка", па макар и прочетени от Мика Зайкова (защото онзи нямаше мъжеството и благоприличието да го направи лично).

(2) Два пъти резултатите бяха такива, че условията по т. 2 бяха изпълнени. Нещо повече: толкова добре изпълнихме т. 2, че завръщането на Ендопаразита в лично качество наистина е невъзможно. Политическият ни организъм е бомба от антитела срещу този ендопаразит, той е минала и напълно свършена история, край, него вече няма да го бъде. (Имам предвид в лично качество, не говоря за възможни мутации на същия патоген, с някакъв по-лустросан вид например.)

(3) Беше *страшно* необходимо обаче да се изпълни и т. 3: да започне работа някакъв вид редовно правителство, което да започне да генерира нови грешки на свежа глава и по този начин да доведе до очертаване на нови големи цели, които да преследваме на следващи избори. Това не се случи.

Оказва се, значи, че извървяхме половината път: голямата цел на протестната 2020 не беше постигната поради неуспеха ни по т. 3. (Наясно съм, че заровете бяха хвърлени така, че успех беше почти невъзможен.) Сега сме в глухата среда на този път, заклещени в следния коварен -- изключително коварен! -- капан:

Не можем да се завърнем към големите цели на 2020, защото сме развили силен имунитет срещу ендопаразита, който ни изкара на улиците; наистина вече няма кого да "махаме".

Не можем да артикулираме ясно някаква нова, голяма цел, защото голямата цел от 2020 не е постигната в цялост -- политическата верига на целеполагане е скъсана и не може да се захване отново.

Казано метафорично: ние сме пациент, проснат върху болнично легло, на когото е била приложена полууспешна терапия; междувременно са се появили неочаквани противопоказания; лекарският екип наблюдава пациента, но нито може да продължи текущата терапия, нито е в състояние да предложи нова.

Попаднахме в мъртва точка.

    Автор: доц. Мартин Осиковски, фейсбук